Изпълнителните директори на болничните заведения в Бургас са приели повече от добре остойностяването на леглодните, включени в новите три клинични пътеки за продължително лечение. Това съобщи в морския град министърът на здравеопазването д-р Петър Москов. Тази сутрин той се срещна с представители на бургаските болници, за да обсъдят националната здравна карта.

„За първи път болниците могат да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса за три напълно нови клинични пътеки за продължително лечение. Те са за възстановяване след тежки неврологични състояния, тоест инсулти, след тежки хирургични и ортопедични операции. Предвидени са 500 000 леглодни за продължително лечение, остойностени така, че всеки един от директорите на бургаските болници каза, че това е добре”, допълни министър Москов.

Досега след изтичане на минималния престой в болница, тези пациенти или започваха да тежат финансово на лечебното заведение, защото никой не плащаше за грижите извън острия период на операцията, или бяха посъветвани да си отиват у дома. Прибирането вкъщи означаваше, че някой от семейството им трябва да спре да работи, за да се грижи за тях или да наеме болногледачка.

В Бургас министър Москов напомни, че за първи път българите ще имат достъп до модерна апаратура за лъчелечение и радиохирургия, която в рамките на първата половина на годината ще елиминира листата на чакащите.

„Някой дава ли си сметка, че в България се чака за лъчелечение, тоест за това да ти бъде спасен животът? Смисълът на основния здравен пакет е да дефинира тези състояние, при които няма начин да чакаш, защото ако чакаш - губиш живота си”, допълни Москов.

Той припомни, че през 2015г. около 200 000 души са се върнали в здравноосигурителната система. Бюджетът на Националната здравна каса тази година е с близо 130 милиона лева по-голям в сравнение с предходната. Същото важи и за бюджета на Министерството на здравеопазването. Отчисленията на държавата към касата са с 66 милиона повече отколкото миналата, но не, защото тези средства са взети от някой друг сектор, а защото законът гласи, че ангажиментът на държавата трябва да се повишава с 5% на година. За първи път в България бе въведено нещо, което съществува във всички европейски държави. Част от печалбите, които фармацевтичните компании генерираха от договорите си със Здравната каса, сега се връщат като задължителна отстъпка в нея и са използвани за финансирането на нови количество медикаменти или лечение. Някои от схемите за харчене на пари в различни болнични вериги също са били променени.

Това е довело до възможността надзорът на Здравната каса на база разчетите да реши, че от 1 април, независимо дали Лекарският съюз ще подпише Рамковия договор, в болничната помощ ще отидат 36 милиона лева повече.

„Това означава 5 милиона броя изследвания в повече в сравнение с миналата година, които вашите лични лекари или специалисти ще могат да назначават при нужда. Изследванията са лабораторни: на кръв, урина, туморни маркери; образна диагностика – мамографии, магнитни резонанси. Ще бъдат отпуснати над 600 000 броя повече направления, които личният ви лекар може да ви даде или да ви насочи към специалист при остро заболяване, което всъщност е най-голямата болка на хората в доболничната помощ. Това са пари, които в следствие на политиката на държавата могат да бъдат насочени там, където пациентите имат нужда”, допълни министър Москов.