Голямобуковски манастир "Живоприемний източник" е единственият действащ манастир на Българската православна църква в Странджа планина. Той е основан през 12 век върху основите на древно светилище, най-вероятно тракийско. Смята се, че именно той бил Парорийският манастир, в който се оттеглил прочутият иусихаст Григорий Синаит (1260 - 1346) и основал своя школа. В манастира се стичали иченици от целия православен свят.

Манастирът е разположен в една от най-малко посещаваните части на Странджа, на 50 километра от Бургас, в един наистина див и слабонаселен район, което му придава особен чар.

Някога селянинът от село Голямо Буково Коста Янов, който бил болен от неизличима болест, пил от водата, която извира от това място и оздравял. И той посочил мястото, върху което е изграден манастира и черквата, върху самия извор. Буйната лековита вода блика от самия под на манaстирската черква.

Църквата била построена през 1876 г. В олтара й има аязмо, наречено "Живоприемний източник".

Няма сведения кога е бил разрушен манастира. Той е възстановен през 1877 година, самата манaстирската сграда сега е полуразрушена, но църквата е възстановена напълно и изографисана доброволно от няколко млади студентки, художнички от Художествената академия.

След средата на 20 в. манастирът постепенно западнал. До края на 80-те години, жилищните сгради на Голямобуковския манастир са ползвани като пионерски лагер, а после бил изоставен. Към 1990 г. манастирската църква е в руини, а сградите са превърнати в свинарници от местните жители. От есента на същата година, манастира отново започва да функционира, благодарение на усилията на йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско), който е превърнал възстановяването му в лична мисия. Под негово ръководство са издигнати наново църквата и жилищната сграда, които са и изрисувани. В олтара на храма се намира аязмото "Живоприемний източник".

На 21 април, Светли петък, се отбелязва празникът на Голямобуковския манастир "Живоприемен източник".

В днешно време Голямобуковския манастир е обитаван само от йеромонах Евтимий и представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох и едноетажна жилищна сграда, строяща се камбанария и още една жилищна сграда в строеж. Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876г., стенописите са подновени след 1990г. благодарение на усилията на йеромонах Евтимий. Отец Евтимий приема лично гостите на манастира и им разказва историята на манастира, която е и негова лична за последните 20 години.