По стар български обичай село Ведрово отбеляза Лазаров ден. В селото отдавна няма млади хора и затова лазарките бяха възрастните жени от селото. Те бяха нагиздени в автентични носии на лазарки, обшити с красиви златисти пайети и богато обточени с разноцветни ширити.

Носиите се съхраняват от дълги години в селото и към наши дни изглеждат като нови. Впечатляващи, бляскави и колоритни по старобългарска традиция. На талията на всяка от лазарките седеше оригинална пафта неизменна част от българската носия.

В селото има и църква, която е построена преди 10тина години и отваря врати за всеки празник.

Във село Ведрово живеят към настоящия момент около 70 постоянни жители, които се грижат за запазването на българската традиция и тачат всеки християнски празник. Сред местното население млади хора няма , а деца идват през лятната ваканция. Много от къщите са изоставени и малцината останали в селото са задружни и си помагат винаги. Носиите са от шопския етнос и се съхраняват в читалището около 40 години.