Във висшето образование у нас продължават да съществуват дисбаланси. Те засягат търсенето и предлагането на образователни услуги и реализацията на завършилите на пазара на труда. Това става ясно от актуализирана национална карта на висшето образование за 2023 г., която бе приета с решение на Министерския съвет.

Според документа местата за обучение са над два пъти повече от броя на действащите студенти и продължават да се увеличават.

През 2023 г. районите с най-ясно изразени потребности за развитие на висшето образование с оглед на местния демографски и стопански капацитет остават Северозападният и Югоизточният, които продължават да бъдат най-големите нетни донори на студенти в страната.

Броят на регистрираните действащи студенти през учебната 2022/2023 г. е 179 765, от които 14 911 (8.3%) са чуждестранни граждани.

Броят на местата за обучение на студенти държавна поръчка се увеличава, но все по-голям дял от тях остават незаети. Утвърденият брой на местата за обучение на студенти държавна поръчка за учебната 2022/2023 година нараства спрямо предходните две години и достига до 41 332. Броят на новоприетите студенти държавна поръчка обаче намалява спрямо предходните две години и е 36 685. На този фон реализираният прием намалява до 87% от утвърдените места в рамките на държавната поръчка при 93% през предходната учебна година и 96% през учебната 2020/2021 година.

В 27 професионални направления са запълнени под 90% от местата държавна поръчка при 19 направления с подобни характеристики през предходната учебна година. От тези 27 направления почти всичките (25 направления) са определени за приоритетни.

Дисбаланси има и в структурата на студентите по пол. Жените преобладават като дял от общия брой студенти – близо 58% от студентите са жени спрямо приблизително 42% мъже.

В няколко професионални направления действащите студенти са почти изцяло жени – особено в “Педагогика” - 95%, “Теория и управление на образованието” - 89%, “Здравни грижи” - 86%, “Психология” - 82%. Мъжете имат над 80% дял в направленията “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми”, “Металургия”, “Машинно инженерство” и “Комуникационна и компютърна техника”.

Чуждестранните студенти се увеличават, но са концентрирани в относително малък брой професионални направления, като над половината (58,4%) от всички чуждестранни студенти се обучават в само две професионални направления – “Медицина” и “Стоматология”.

На Балканите България е водач по дял на чуждестранните студенти.

Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите. За период от 5 г. (2018 – 2022) са завършили 201 972 студенти български граждани. От тях най-много в Югозападния район - 45,5%, а най-малко в Северозападния – едва 1,7%.

Дисбаланси има и по отношение на регионалната реализация на завършилите висше образование български граждани. В Северния централен район делът на реализиращите се в района е далеч по-нисък от дела на завършилите в него. Обратно, в Северозападния район работят 7% от завършилите, но висши училища в района са завършили само 1,7% от всички завършили в страната български граждани през разглеждания период. Положението е подобно и в Югоизточния район, макар и не с такава драстична разлика.

През 2023 г. в първа група на професионалните направления, при които се наблюдава едновременно най-висока степен на търсене от кандидат-студентите и най-висока степен на реализация на завършилите на пазара на труда, попадат 10 направления, в които се обучават 28% от студентите в страната. Това са всички направления в сферата на хуманната и ветеринарната медицина - “Медицина”, “Фармация”, “Здравни грижи”, “Обществено здраве”, “Стоматология” и “Ветеринарна медицина”, както и направленията “Информатика и компютърни науки”, “Комуникациионна и компютърна техника”, “Теория и управление на образованието” и “Право”. Сред регулираните специалности, обучение по които се предлага в рамките на други професионални направления, в тази група попадат и специалностите “Архитектура” и “Маркшайдерство и геодезия”.

Във втора група, при която се наблюдава висока степен на реализация на завършилите, но ниска степен на търсене от кандидат-студентите, попадат 13 професионални направления, в които се обучават 16% от действащите студенти в страната. Двете професионални направления с най-много студенти – “Икономика” и “Педагогика”, попадат в трета група, която се отличава с висока степен на търсене от страна на кандидат-студентите, но с относително по-ниска степен на реализация на завършилите на пазара на труда. В тази група попадат общо 12 професионални направления, в които се обучават 35% от действащите студенти.

В група 4 с по-ниска степен на реализация на завършилите и по-ниска степен на търсене от кандидат-студентите влизат 17 направления, в които се обучават 21% от студентите в страната.