По-малко пътници на летище Бургас за летния туристически сезон тазигодина, отчита Бургаската регионална туристическа камара (БРТК). Браншовата организация отчита спада на база данните за 2023 година, когато пристигналите пътници са били 891 хиляди, или с 3 % повече спрямо периода януари-септември 2024 година, когато те са били 865 хиляди.


Това показва, че изоставането на сектора спрямо годината преди пандемията от КОВИД - 2019-а, когато туристическият бранш посрещна повече от 1,4 млн. туристи, се увеличава с нови 2 процентни пункта до 39 на сто. Ако целта е резултат, близък до този преди 5 години, то е нужно да привлечем поне 550 000 туристи, което изглежда почти невъзможно на фона на липсващите полети от Русия, Беларус и Украйна. Наред това се отбелязва и сериозните спадове от основни пазари като Великобритания, Германия, Израел, Чехия, Белгия и други.

Броят на туристите, дошли от Великобритания, през летния туристически сезон тази година, са с 12 % повече спрямо 2023 година, но с 27 % по-малко от тези през 2019. Следващият голям пазар – този на Полша, довежда на територията на Бургаски регион 193 583 души, или с 15 % по-малко спрямо 2023 година. Следващите два основни пазара се запазват - Чехия и Германия. При посрещнатите туристи от Чехия тази година се забелязва лек ръст с около 14 % спрямо 2023 година. Но при германския пазар се наблюдава спад – от посрещнати 80 648 пътници за 2023 година до 70 174 души за настоящата. Израел, който е друг основен пазар за летище Бургас, регистрира лек спад от 7 на сто спрямо 2023 година, като понижението към 2019 е 38 на сто.

За втора поредна година може да се отчете като доста положително представянето на скандинавските пазари. Дания бележи ръст от 30% спрямо 2023 и се завръща в топ 10 пазари за летище Бургас, докато Финландия за втора поредна година отчита солиден ръст, като повишението е от 52% към 2023.

Според данните на НСИ броят на местата за настаняване и съответно леглата в Бургаска област през юли и август 2024 бележат лек спад съответно от 4% и 2% спрямо 2023 година, като все пак цифрите за легловата база през 2024 надвишават предлагането през предпандемичната 2019 година с 5%. През 2024 година е отчетен ръст на реализираните нощувки от 2%, като изоставането от 2019 година е само 3%. Средната заетост на местата за настаняване през 2024 (59%) се запазва близка до тази от 2023 (58%).

БРТК отчита още, че в следствие от пандемията и бавното възстановяване на организирания туризъм, е променено съотношението между чуждестранните и българските гости. През 2024 се запазва съотношението от 70%-30%, характерно и за 2022 и 2023. Регистриран е лек ръст на нощувките на чуждестранни гости от 4% и лек спад на нощувките на български гости от 3% спрямо 2023. Общият брой на пренощувалите чуждестранни (6% ръст) и български лица (2% ръст) през 2024 се увеличава спрямо 2023. От БРТК са категорични, че запазването и увеличението на българските гости свидетелства за доверието в родния туристически продукт.

„Продължава негативната тенденция средният престой на гостите по местата за настаняване да намалява, като през 2024 той е по-къс и при чуждестранните, и при българските граждани. От 5 дни за 2023 престоят намалява до 4.9 дни за 2024 година. Средният престой на чуждите граждани е значително по-висок от този на българите (5.5 дни срещу 4 дни за 2024 година), но и той намалява значително от 6.1 през 2019, съобщават от БРТК.

От камарата споделят и за предизвикателствата, с които са се сблъсквали по време на тазгодишния летен туристически сезон. Основен проблем е липсата на проверки от компетентните органи, което неминуемо води до възникването на неконтролирано обслужване на туристи, а то от своя страна до сив сектор. Друг проблем се оказва набирането на квалифицирани кадри. Камарата отбелязва, че през този сезон неуредиците при наемането на работна ръка от трети страни, тромавата система и краткото времево действие на работните визи са създали допълнителна пречка за нормалната работа на хотелиерите. Като стандартен за последните години проблем се добавя и непоследователната и закъсняла маркетингова дейност от страна на държавата за промотиране на летния ни туризъм.

„Други предизвикателства, които повлияха негативно на нормалното протичане на сезона, включват някои неуредици като лошо планирани във времето ремонти на пътища посред сезона, лошото състояние на пътя Бургас-Варна, липсата на достатъчно паркоместа по курортите, както и проблемите при обслужването на пограничните пунктове с република Турция и особено ГКПП Малко Търново – Дерекьой“, казват още експертите. И допълват: „За поредна година сме свидетели на завишени разходи за труд, материали и услуги, което неминуемо намалява рентабилността в бранша. През този сезон високата цена на тока и закъснелите компенсации отново оказаха неблагоприятно влияние върху бизнеса. Въпреки увеличената себестойност на туристическия продукт и съответно по-високите цени на туристическите услуги, през това лято успяваме да задържим нашето ценово конкурентно предимство пред дестинации като Турция, Гърция, Испания и други“.