Окръжната прокуратура в Бургас внесе протест в Административния съд да бъде обявено за нищожно разрешението за строеж на „Алепу вилидж“.

От магистратурата припомнят, че на 5 юни тази година Върховна административна прокуратура (ВАП) сезира Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да извърши незабавна проверка за законността на строежа между нос „Свети Тома“ и т.н. „Шофьорски плаж“ и да представи обобщен доклад.

В получения от ДНСК доклад се сочи, че от главния архитект на Община Созопол е издадено разрешение за строеж на 26.02.2018 г. за „укрепване на свлачище“ в м. „Алепу“, землище на гр. Созопол, на името на „Алепу вилидж“. С нотариално заверена декларация от 28.08.2018 г., възложителят декларирал, че това РС, няма да бъде използвано от възложителя, както и че за укрепване на свлачището в имота ще се използва укрепително съоръжение, което ще е интегрирано в конструкцията на бъдещото застрояване.

По повод заявление от 30.08.2018 г. за съгласуване и одобряване на проекти и издаване на разрешение за строеж и виза от 07.08.2018 г., от „Алепу вилидж“, главният архитект на община Созопол издал ново разрешение за строеж от 10.09.2018 г. на същото дружество за курортен комплекс „Алепу вилидж“ (етапно строителство) – първи етап - „укрепване на свлачище“ „Алепу вилидж“ и втори етап - „курортен комплекс“ – подземна и надземна част, находящ се в м. „Алепу“, землище на гр. Созопол. Строежът е определен като строеж първа категория. След съответни административни процедури, РС от 10.09.2018 г. е влязло в сила на 27.09.2018 г. По реда на чл. 154 ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са допуснати изменения на промени в инвестиционния проект, както и допълване на новото строително разрешение. В хода на проверката от ДНСК е установено и че на 10.10.2018 г. с решение на главния архитект на община Созопол е вписан и нов възложител, който не фигурира като такъв в двете строителни разрешения. В доклада са изложени и други констатации, изясняващи действителното положение по случая.

След анализ на всички получени материали от ВАП, съобразявайки, че разрешението за строеж е индивидуален административен акт, а влязлото в сила строително разрешително не подлежи на отмяна съобразно чл. 156 ал. 5 от ЗУТ, се заключава, че всяко следващо такова, засягащо същия поземлен имот и участници, е нищожно.

Съдебното заседание е насрочено за 27 юли.