Бившият апелативен прокурор на Бургас Емил Христов осъди прокуратурата да му плати обезщетение от 65 000 лева за неимуществени вреди от воденото срещу него близо 3 години разследване. Информацията предава правният сайт „Лекс“.

Миналата година Христов заведе срещу прокуратурата иск за 70 000 лева в оОкръжния съд в Бургас по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и той му присъди обезщетение от 65 000 лева. Държавното обвинение обжалва решението, но наскоро апелативният съд го потвърди изцяло.

Емил Христов беше разследван за престъпление по служба от 2013 г. до 2015 г. Случаят стана известен покрай скандала с изтеклите разговори между Христов, тогавашните членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски и Румен Боев, прокурор Иван Ванчев и шефката на Хасковския окръжен съд Миглена Тянкова.

Впоследствие на едно от заседанията на ВСС тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска Христов да бъде отстранен заради разследване срещу него, което обаче е от 2012 г., а деянията от още по-рано.

Според малкото огласени тогава данни то е за това, че Христов е влязъл в нерегламентирани контакти с бившия кмет на Несебър Николай Трифонов и е придобил недвижим имот в местността „Кокалу“ в града. Магистратът превишил властта си и през юни 2011 г. отвел наблюдаващия прокурор Иванка Козарова от преписка, която била водена срещу бившия кмет и засягала времето, в което управлявал Несебър.

В материалите имало данни и за други магистрати в Бургас, които били отделени в друго производство за това, че помагали на хора от криминалния контингент да не бъдат разследвани, като въздействали на свои колеги, за да не изпълнят задълженията си. След това двете разследвания били обединени.

След като Христов беше отстранен от длъжност заради това разследване, тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с докладчик Александър Еленков отмени решението, като подчерта, че когато срещу магистрат се води дело, без да е формално привлечен като обвиняем, той няма никакви възможности за защита, тъй като разследването може да продължи години. След това петчленен състав на ВАС отмени това решение и Христов беше окончателно отстранен от длъжност.

Едва през април 2015 г. прокуратурата е прекратила разследването с мотив, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Според постановлението разследващите не са установили връзка между действията на Христов и евентуално длъжностно престъпление. Информацията за евентуални корупционни практики на Христов и други магистрати в Бургас пък била от постъпили справки от ГДБОП и ДАНС, но разследването не установило нищо нередно.

Емил Христов пише в жалбата си до съда в Бургас, че в продължение на 22 месеца е бил отстранен от длъжност, разследването срещу него е било публично огласено, което било тежък удар върху имиджа и репутацията му на уважаван магистрат с ръководен пост в прокуратурата.

Отделно Христов е бил подслушван и следен в продължение на една година. През 2015 г. Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че бившият апелативен прокурор на Бургас е бил следен незаконно, тъй като разрешенията за прилагане на СРС са били издадени от председателя на Софийския окръжен съд, въпреки че престъпленията, за които е разследван, са били подсъдни на градския съд. Освен това специалните разузнавателни средства са били прилагани над допустимия 6-месечен срок.

От справките става ясно, че по искане на ГДБОП, председателят на окръжния съд в София е разрешил Христов да бъде следен за 60 дни от 18 април 2011 г., като през юни срокът е удължен с още 120 дни. През юни следващата година аналогично искане е направено от прокуратурата и то отново е уважено първо за 60 дни, а след това за още 120. В резултат на това десетки разговори и срещи на Христов са били документирани, а още първата инстанция по иска му пише, че „неправомерната експлоатация на СРС спрямо ищеца е израз на фрапантно посегателство върху неприкосновеността на личния му живот, гарантирана от чл. 32 от Конституцията“.

Апелативните съдии също отбелязват, че Христов е магистрат от 1983 г. – първоначално следовател и ръководител на следствието в Бургас, след това, окръжен и апелативен прокурор на града, като и сега работи в апелативната прокуратура в града. По делото са дали показания съпругата на Христов и зам.-окръжният прокурор на Бургас Ангел Георгиев, които разказват колко тежко е приел воденото дело.

Георгиев казва, че Христов се капсулирал, отказвал да разговаря с него, защото знаел, че го подслушват и не искал да му навреди.

Съдът отбелязва, че за иска по ЗОДОВ няма значение, че делото срещу Христов е било прекратено без да му бъде повдигнато обвинение, но отбелязва, че периодът от близо 3 години, в които е било висящо, е дълъг.

„Дори и да не е било повдигнато обвинение и да не е наложена мярка за неотклонение, отстраняването на ищеца от длъжност, продължило близо две години, до приключване на досъдебното производство, е изключително съществено ограничение, поставящо ищеца в невъзможност да работи и да осигурява средства за издръжка на семейството си“, пишат апелативните съдии. В исковата си молба Христов изрично е посочил, че това отстраняване му е попречило да се кандидатира и за втори мандат като апелативен прокурор на Бургас. Втората инстанция също отбелязва незаконно приложените СРС, довели до омерзение у Христов.

„Степента и характерът на преживените от въззиваемия ищец душевни болки и страдания сочат на по-значителни от обичайните, като се има предвид продължителния период на разследване и приложените всеобхватни по вид СРС, отстраняване от ръководна работа, в който период е препятствано кариерното му развитие с поставяне в невъзможност да се кандидатира за втори мандат на ръководна длъжност, както и с лишаването му от средства за издръжка. Двете престъпни деяния, за които е разследван са свързани със заеманата висока длъжност и то в правозащитен орган. С оглед на това, наказателното преследване срещу въззиваемия е довело до непоправими поражения на градените с години успешна професионална кариера и професионален авторитет на уважаван, отличен и ползващ се с добро име магистрат на ръководен пост в прокуратурата“, пише в заключение съдът, но решението му не е окончателно и прокуратурата може да го обжалва пред ВКС.