ВКС потвърди присъдата от 17 г. затвор за Веселина Гинева, подсъдима за смъртта на бившия си съпруг през 2014 г. Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Апелативен съд – Бургас, като оправдава Гинева по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК. Магистратите считат, че „деянието не може да бъде квалифицирано като „убийство с користна цел“, тъй като основанието за получаване на имуществената облага (пенсията на Димитър М.) не е настъпило в резултат на смъртта, а е съществувало преди това, когато пострадалият е бил жив и е разполагал с правото да упълномощи Веселина Гинева да го представлява пред банката. Все пак ВКС посочва, че Апелативният съд е дал правилен отговор на възражението, че подсъдимата не е имала правно задължение да полага грижи за бившия си съпруг, но поемайки по своя инициатива грижите за него, е била длъжна да му осигури нормален живот.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Публикуваме без редакторска намеса пълния текст на прессъобщението на ВКС по делото:

С Решение № 46/02.04.2021 г. по наказателно дело № 17/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 165/2020 г., като оправдава подсъдимата Веселина Гинева по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК. Оставя в сила решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по жалба на подсъдимата срещу решението на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 14/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. С нея Веселина Гинева е призната за виновна: за това, че от м. май 2013 г. до 01.08.2014 г. в гр. Бургас, в дома си в ж. к. „Лазур“, при условията на продължавано престъпление противозаконно лишила от свобода бившия си съпруг Димитър М., като го държала заключен в една от стаите, поради което съдът налага на Веселина Гинева наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 г.; за това, че за същия период с користна цел и по особено мъчителен начин предумишлено умъртвила Димитър М., намиращ се в безпомощно състояние, като системно не му давала достатъчно количество храна, вода и лекарства, лишила го от квалифицирана медицинска помощ и грижи в болнични условия, вследствие на което на 01.08.2014 г. настъпила смъртта му, поради което на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 г.; за това, че за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2016 г., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение на банкови служители в банката, където била превеждана пенсията на Димитър М., че той е жив и има право да продължи да извършва тегления от сметката, като с това причинила имотна вреда на Националния осигурителен институт в общ размер на 21 140 лв., поради което ú е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 г. и 6 м. Съдът налага на Веселина Гинева най-тежкото от определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 17 години.

Тричленният състав на ВКС намира за неоснователни твърденията за допуснати съществени нарушения. Не може да бъде възприет доводът, че апелативният съд е пропуснал да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност. Макар и да е приел доказателствените изводи на първата инстанция за правилни, въззивният съд е анализирал доказателствата и доказателствените средства, като е направил собствена оценка и е посочил на кои от тях дава вяра и по какви съображения. Установено е, че след настаняването на пострадалия в дома на Веселина Гинева, тя е предприела действия по лишаването му от възможност за свободно придвижване, изразило се в заключването му в една от стаите на жилището и заключване на входната врата на апартамента. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че, доколкото пострадалият е имал достъп до сервизните помещения, това изключва лишаването му от право на свободно придвижване. За съставомерността на деянието е от значение лишаването на жертвата от възможност да се придвижва в пространството и да посещава местата, които желае да посети, а „разрешаването“ да излезе от помещението, в което е настанен, за да посети сервизно помещение, при продължаваща забрана за свободно придвижване, не повлиява на крайния резултат. Пострадалият е молел да бъде извикан ключар, за да го освободи, сигнализирал е на своите съседи, че се нуждае от помощ, а когато полицейските служители са посетили жилището, той е споделил с тях, че подсъдимата не му дава достатъчно храна и вода, че му е нанесла побой, че не се грижи пълноценно за него. В мотивите на ВКС се констатира, че тези обстоятелства вярно са оценени в насока на съставомерно поведение.

Върховните съдии посочват, че в решението на апелативния съд обстойно е анализирано заключението на съдебномедицинските експертизи относно здравословното състояние на пострадалия и причината за неговата смърт. По експертен път е изяснено, че съществувалите при Димитър М. заболявания не са могли да доведат до летален изход. Към месец май 2013 г. (непосредствено преди настаняването му при подсъдимата) общото му здравословно състояние е било задоволително. За близо една година по-късно, към 10.03.2014 г., той вече е бил в лошо общо здравословно състояние. Към този момент е бил с тежка степен на измършавяване, телесното му тегло е било редуцирано с 50%. Вещите лица са посочили, че причините за това са хронично недохранване и обезводняване в продължение на месеци, като в периода след 10.03.2014 г. до деня на смъртта му на 01.08.2014 г. влошаването на здравословното му състояние е прогресирало до състояние на „кахексия“, предопределила леталния изход. Апелативният съд е дал правилен отговор на възражението, че подсъдимата не е имала правно задължение да полага грижи за бившия си съпруг, но поемайки по своя инициатива грижите за него, е била длъжна да му осигури нормален живот.

Тричленният състав на ВКС намира обаче, че деянието не може да бъде квалифицирано като „убийство с користна цел“, тъй като основанието за получаване на имуществената облага (пенсията на Димитър М.) не е настъпило в резултат на смъртта, а е съществувало преди това, когато пострадалият е бил жив и е разполагал с правото да упълномощи Веселина Гинева да го представлява пред банката. При това положение правилното приложение на материалния закон предполага от правната квалификация по чл. 116 от НК да отпадне квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК „убийство с користна цел“, а подсъдимата да бъде оправдана по посоченото обвинение. Случаят обаче не предполага смекчаване на наложеното наказание, тъй като отпадането на едно от квалифициращите обстоятелства не се отразява съществено на степента на обществена опасност на деянието, която остава изключително висока и има приоритетно значение при индивидуализацията на наказателната отговорност, категорични са върховните съдии.