Софийският градски съд (СГС) отложи делото по колективния иск на 41 ищци, жертви на Народния съд и техни наследници, срещу журналиста и евродепутат Петър Волгин, предаде БГНЕС.

Съдът отложи делото и го насрочи за 24 февруари 2025 г. от 13.30 ч.

Повод за съдебния иск са изявления на Петър Волгин от 9 септември 2017 и 1 февруари 2023 г. в социалната мрежа „Фейсбук", както и написана от него статия от 21 февруари 2018 г. със заглавие „За Народния съд, без истерии".

Според ищците Волгин възхвалява, оправдава и представя като проява на справедливост съществуването на т.нар. Народен съд, довел до физическото унищожаване на българския елит, репресии и семейни трагедии след септември 1944 г. Ищците по делото настояват Волгин да бъде осъден и да му се наложи забрана на публични изказвания, с които възхвалява и оправдава, представя като нещо справедливо действия на обявения за престъпен комунистически режим.

Освен това засегнатите лица настояват Волгин да заплати обезщетение в размер на 100 хил. лв. за компенсация на вредите, причинени на колективния интерес ведно със законната лихва от 1 февруари 2023 г. – дата на последното изказване на ответника.

От всички ищци, на заседанието по колективния иск се яви само Румяна Лесева, стана ясно в съдебната зала, както и адвокат Веселин Видолов, който защитава интересите им.

Защитникът представи пред съда документи за три присъди от Народния съд, които са извадени от Държавния архив въз основа на съдебно удостоверение.

След като съдът отложи делото и го насрочи за следващата година, пред журналисти адв. Видолов обясни, че ищците вече са повече от 41. „Още 7 – 8 човека се присъединиха. Близо 50 са. Лицата, които ще участват, ще определи съдът, не аз или някой друг", каза той и съобщи, че за някои от тях има документи, които удостоверяват качеството им на наследник на жертва на Народния съд.







Адв. Видолов обясни, че за повечето от ищците няма документи, а има само техните истории. „Сега ще ми трябва време да се снабдя със съдебни удостоверения, въз основа на които да се потърси в Държавен архив, че еди кой си човек има присъда от Народния съд и неговия наследник има право да участва в делото, т.е. съдът следва да ограничи кои хора могат да участват и кои не", заяви той.

Адв. Видолов посочи и мотивите си да представлява ищците: „Казва се родова памет. Ние не може да допуснем паметта на толкова много хора, които са избити без причина, без да са направили каквото и да е, просто за да им бъде заграбен имотът, пред претекст, че са били част от фашистката власт, да бъде поругавана заради един човек, който манипулира историческите факти.

Пряка манипулация е да сравняваш Нюрнбергския процес с Народния съд и всеки човек, който има базова историческа грамотност – вярвам, че и ответникът има такава, много добре знае, че това е така. Той просто го прави по съвсем други подбуди – всичко друго, но не и свързано с истината. Това е моят мотив – родовата памет на нашето общество."







Адвокатът обясни, че отлагането на делото се дължи на един чисто прагматичен проблем и това са заседателните зали в Съдебната палата, които са над 20 и се ползват от множество съдилища. „Не е възможно, когато един съдия има много дела и само една зала два пъти в месеца за по половин ден, да насрочи делото за по-рано. Това е много важно да се знае. Това не е бавене на делото или нещо тенденциозно, случва се с всички други дела поради липсата на зали", уточни той и подчерта, че докато този проблем не се реши от Висшия съдебен съвет (ВСС) всяко едно дело на гражданското отделение на СГС ще бъде с тези темпове на насрочване.

Адв. Видолов не очаква Петър Волгин да се появи на следващото заседание по делото. „Мисля, че може би е останал малко срам в него. На индивидуалния иск се появи един път, за да ни разкаже, че е репресиран. Не разбрахме от кого точно е репресиран. Когато разбра, че колективният иск ще бъде насрочен, не се появява лично вече", каза той и обърна внимание, че на Волгин му се оказва безплатна правна помощ по това дело като материално затруднено лице.

Адв. Видолов коментира, че на него не му е известно европейските депутати да са материално затруднени лица, включително и радиоводещите да са материално затруднени лица.

В заключение адвокатът изрази надежда на следващото заседание да присъстват повече от ищците. |