След поредната тенис драма, доставена с любезното съдействие на Григор Димитров, започваме отново да мечтаем за още един тенис трофей. Последните няколко години бяха въртележка за хасковлията.

От трофей до изпадане, от проблеми в личен план до бавното и сигурно издигане, Димитров показа, че тепърва започва да пише своята тенис история. След цели 6 загуби срещу титанът Федерер, първата родна ракета най-накрая осъзна истината - срещу него стои човек, който може да изгуби. И сякаш отново си спомняме думите на бившия треньор Даниел Валверду:

"Проблемите не са физически, а ментални".

С тези думи, раздялата между двамата беше повече от приятелска. Г-н Агаси, от друга страна, имаше какво да предложи на родният тенис първенец. Може да звучи малко пресилено, но Агаси най-вероятно вижда себе си на 28 години. Не е лесно да излезеш на корта срещу всички, особено с толкова високи залози: гледа те целият свят и нещо малко по-страшно - цяла България.

Свикнали сме да виждаме критиката и студения душ, гарантирани за губещите. Познаваме много добре "експертното" мнение на средностатистическия зрител, гледал за първи път тенис от 15 години или горе-долу от времето, когато сестрите Малееви правеха своя фурор.

Спортът е известен със своите обрати. Понякога и от 48-то място можеш да сразиш смело играч като Федере, а защо не и от по-далече. Злите езици ще кажат, че контузията е донесла победата на Григор, при това изключително незаслужено, както цитират и медиите по света. Впрочем, заглавията "Федере вън от US Open" показват само разочарованието и критиките към швейцареца.

Кратка ретроспекция разкрива, че и лондонският трофей сякаш дойде след контузии на най-големите. И все пак, това е само спекулата и оправданията на губещите, слушали сме такива дори по адрес на хасковлията. Да отречем таланта и качествата на Григор Димитров е втори национален спорт, сякаш всеки втори може да излезе и да победи Федерер, Вавринка и Надал, при това в обедната почивка след няколко бири - трудно начинание.

Напук на всички негативи, за пореден път виждаме, че дори мистиката за слаба психика са развенчани. Хасковлията отново изпълзя сам от дупката, в която се намираше. Положи усилията, затвори се в онази любима капсула и отвори ушите си, за да чува само думите на Агаси. Резултат, както всички забелязваме, има.

Поредната окова падна. Да победиш атлет като Федерер е титла, която остава завинаги в историята на тениса, а с подобна могат да се похвалят само шепа хора. Не бива да бързаме с голямата радост, пред трофея стои още едно име, което също не е за подценяване. Да се даде точно прогноза за точно този мач е изпитание не само за статистиката и теорията на шанса, но и за всеки букмейкър по света. Дани Медведев не е играч за подценяване. Спряган за лошото момче на тениса, вечно страдащият от контузии (поне за този турнир) успя да изиграе много изморителни мачове с опитни играчи като Вавринка.

По всичко личи, че московчанинът е много гладен за победи и последните 18 победи показват точно това. Усвоил някои странни руски похвати, Медведев бързо стана негативният герой. Показването на средни пръсти за него беше само част подготвените от цял арсенал похвати за печеленето на вниманието. Озлоблението на руснака е факт, той се нахъсва смело, играе яростно и е готов на всичко за победа. Единственият проблем е, че понякога голямата уста не отговаря на възможностите му на терена. Разбира се, родните букмейкъри, като Ефбет например, реагираха веднага и промениха коефициентите за залози.

Срещата с Гришо ще бъде интересна. От едната страна имаме спокоен и понякога лабилен Григор Димитров, а от другата страна имаме хулигана, който много желае да се завърне в родната Москва като герой на бял кон. Има само един проблем, в CV-то на Медведев липсват големите турнири и това ще е неговият първи опит за щурм към върха. Спомняйки си мъдрите военни слова "За един бит, давам двама небити.", можем да бъдем сигурни, че срещата между Хасково и Москва ще бъде по-люта и от война.

Безстрашната употреба на някои от най-подлите номера в тениса, подобни на тези в контактните спортове като бокса, би мотивирала Медведев да ги използва срещу "крехкия Григор". Освен размяна на бързи сервизи, зрителят трябва да е подготвен и за словесни схватки, опити за изкарване от равновесие и още много други не толкова традиционни методи за победа. От друга страна, не трябва да забравяме, че Григор може би не е толкова изморен, дали всичко това не е просто добре написана стратегия?

Дали не виждаме онзи тенис професор, който избира кои мачове да печели, в кои турнири да предпочете да хвърли всичките си сили? Нека не забравяме, че 28-годишният хасковлия има повече опит, познава играта отдалече и в момента се носи на крилата на щастието. Каквото и да стане след срещата между двамата, оформянето на една специфична тенис вражда е сякаш в зародиша си.

Тепърва ще виждаме контузиите на големите, тепърва ще се запознаваме с истинската страна и на двамата атлети. Очевидно ще подкрепяме Григор, но следващият мач няма да бъде единствен, както смятат и експертите. Въпросът, вълнуващ всички е: кой ще бъде д-р Джекил и кой ще бъде г-н Хайд на корта?