Екипът на УМБАЛ “Света Екатерина” направи уникална операция на млада жена. Галя е на 33 години, диагностицирана със Синдром на лешникотрошачката. От две години насам жената е изпитвала постоянна болка в левия фланг под реброто, която не се повлиява от никакви медикаменти.

Болката е съпроводена с кръв в урината и невъзможност да се храни пълноценно, тъй като при прием на минимално количество храна изпитва силна тежест в стомаха, допълват bTV. Състоянието ѝ налага търсене на специалист. Ето защо младата жена посещава невролог и гастроентеролог, но те така и не установяват причината за проблема.

Синдромът на лешникотрошачката е рядко срещано заболяване, представляващо притискане на лявата бъбречна вена, която е отговорна за кръвоснабдяването на червата и може да повлияе на дренажа на левия бъбрек и яйчник.

Лечението, което ѝ се предлага е минимално инвазивно, чрез поставяне на стент в бъбречната вена, която е притисната анатомично. Процедурата обаче не дава нужния резултат, тъй като шест месеца по-късно се установява, че стентът има стеснение. Лекарите правят опит да го разширят с балон, като поставят още два стента.

След обиколки по болниците, Галя стига до “Света Екатерина”, където най-голям опит в лечението на Синдрома на лешникотрошачката има екипът на проф. Валентин Говедарски, началник на Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия към болницата.

Младата жена веднага е приета в съдовото отделение на УМБАЛ „Света Екатерина“ с изразен венозен застой, което означава, че венозната кръв от яйчника и малкия таз не се дренира. Тази кръв се задържа, разширява вените в малкия таз и води до болковия синдром на пациентката.

Съдовите хирурзи на УМБАЛ „Света Екатерина“ решават да пристъпят към оперативно лечение, което е уникално за България, тъй като реимплантират овариалната (яйчниковата) вена директно към вената, която дренира кръвта от левия долен крайник, вътре в корема. Конструираният в миналото байпас, който се запушва, създава дефект в хемодинамиката на венозната кръв на бъбрека и тазовите вени като обременява значително овариалната вена.

Екипът на проф. Говедарски извършва анастомоза и превръщат хемодинамичния дефект в ефективен дренаж, след реимплантация на овариалната вена към тази на крака. По този начин кръвта от малкия таз и яйчника се дренира безпрепятствено. Така съдовите хирурзи, които се изправят пред предизвикателството на повторната хирургия в този сегмент намират ново решение за лечението на синдрома и да облекчат страданието на пациента.