С 6000 болнични легла за активно лечение по-малко ще има в България, ако бъде приет и обнародван без промени проектът за национална здравна карта. Документът вече беше одобрен от националната комисия и подписан от здравния министър Кирил Ананиев, а от днес е качен и на сайта за съгласуване strategy.bg. Информацията предава Дневник.

Заинтересованите страни ще могат да дадат предложения и мнения до 23 май, а след това трябва да мине през одобрение на Министерския съвет и да бъде обнародвана в Държавен вестник. След това картата ще стане задължителен елемент от методиката, по която НЗОК сключва договори с болниците. Картата ще даде възможност здравната каса да избира с кои лечебни заведения да сключи договори в случаите, когато на територията на дадена област има свръхпредлагане на конкретни медицински услуги.

Според изчисленията на здравното министерство са необходими общо 32 913 легла за активно лечение за удовлетворяване потребностите на населението от болнична медицинска помощ. Това е и числото, заложено в здравната карта. В момента общият брой на леглата за активно лечение в цялата страна е 38 803.

Направеният от министерството анализ показва, че през 2017 г. за осъществяване на медицинските дейности в 28-те области всъщност са били необходими общо 24 723 легла. Затова и здравната карта предвижда свиването на досега съществуващите бройки легла. В същото време от министерството отбелязват, че след намалението леглата пак ще бъдат с 8190 повече от тези, използвани и необходими през миналата година.

След влизане в сила на здравната карта здравната каса няма да сключи договор за всички налични 38 хил. легла и те би трябвало да бъдат съкратени или пък на тях да се приемат само частни пациенти.

Според документа няма да могат да бъдат разкривани и включвани нови лечебни заведения в националната здравна карта, когато съществуващият брой болнични легла и медицински дейности на територията на дадена област превишава конкретните потребности. Така новите болници няма да могат да сключват и договори със здравната каса, докато не се актуализира здравната карта. Едва след актуализацията на картата и включването на новите болници в нея касата ще може да ги избере и да сключи договори с тях. Критериите за избор ще бъдат записани в наредба на здравния министър.

Същият ред за оценка на потребностите на населението от медицинска помощ е предвиден и за разкриването на нови медицински дейности от лечебните заведения за болнична помощ, посочва още изданието.

Според министерството с приемането на здравната карта ще бъдат осигурени достатъчно легла и болнични лечебни заведения по региони и няма да е необходимо разкриване на нови. Ще бъде осигурен равнопоставен достъп на всички нива на здравните услуги независимо от административно териториалната принадлежност на населението. Ще се повиши прозрачността при сключване на договори на Националната здравноосигурителна каса.

Според предишните варианти на здравната карта има цели области, в които личните лекари не достигат. Новата карта предвижда един общопрактикуващ лекар да има пациентска листа от 1500 души. Както и в предишния вариант, новата здравна карта предвижда лекарите специалисти да преглеждат един пациент за 30 минути, т.е. да не могат да имат повече от два прегледа на час. В картата е записано, че им е предвидено 6 часа работа с пациенти, или не повече от 12 пациенти на ден, и два часа за попълване на документация за здравната каса.

Документът предвижда на 1000 души да се пада един зъболекар, а на 100 хил. души да се падат 180 сестри.