Лаймска болест е заболяване, което се характеризира с хронично, циклично протичане, с кожни, ставни, неврологични, сърдечни и др. органни увреждания. Пренася се чрез ухапване от кърлеж /трансмисивно /. Причинител е Borrelia Burgdorferi. Този причинител е способен да се „изплъзва“ от имунната система и да взаимодейства директно с клетките от съдовата стена и във възпалителните огнища.

Наименованието на болестта произтича от гр. Lyme, САЩ, където през 1975-77 год. били наблюдавани малки епидемии от артрити, кожни и неврологични заболявания, след ухапване от кърлеж.

Лаймската борелиоза е антропоноза. Естествен резервоар на инфекцията са дивите и домашни животни. Основен преносител /вектор/ са кърлежите. Тяхната активност определя пролетно – лятната сезонност на заболяването.

Природните огнища са разположени в умерените климатични зони – с висока влажност и надморска височена до 2000м.

Според съвременните проучвания лаймската болест не съществува без ухапване от кърлеж, въпреки че само 20-50% от заболелите си спомнят за подобен инцидент.

Инкубацианният период на Лаймската болест е от 3 дни до 4 седмици.

Заболяването протича в три стадия. Първоначалните признаци може да настъпят във всеки един период.

Най– широко приложение намират серологичните методи на изследване. Серологичната диагностика е подходяща през трите стадия на заболяването- ELISA, Хемилуминесцентен имуноензимен тест /CLIA/, Western blott, имунофлуорисценция.

В лаборатория „ЛИНА” се извършват два вида имуноензимни изследвания – за откриване на антитела от двата класа IgM и IgG.

ñ Лаймската болест IgM /Borrelia Burgdorferi/, чрез имуноензимен тест за качествено определяне на специфични антитела от клас IgM. В теста са включени 2 антигена – а) като специфичен антиген повърхностния протеин OspC, който е имунодоминантен за IgM, отговаря за ранната фаза на заболяването; б) Borrelia VisE /външен повърхностен липопротеин/- който играе главна роля в имунния отговор при Лаймска болест. Отрицателният резултат показва, че лицето не е било заразено, но е възможно инфекцията да е в много ранен стадий и да няма още имунен отговор. Препоръчително е да се вземе втора проба след 1-2 седмици. Положителният резултат показва инфектираност с причинителя на Лаймската болест- остра инфекция.

ñ Лаймската болест /Borrelia Burgdorferi/ IgG изследване с имуноензимен тест– включва Borrelia Vis E /външен повърхностен липопротеин/, който играе главна роля в имунния отговор при Лаймска болест. Положителният резултат показва или активна инфекция или минала инфекция с персистиращи антитела.

Марсилската треска или средиземноморска петниста треска е eдно от най-разпространените заболявания, предавани чрез кърлежи. Тя е разпространена предимно в Южна България и по Черноморието.

Заразяването става чрез ухапване от кучешки кърлеж и по-рядко при попадане на телесното съдържимо на кърлежа през конюнктивата на окото и при размачкването му с пръсти.

Преките причинители на заболяването са рикетсии Rickettsia conorii, а резервоар /преносител/ на заразата са специфични кърлежи. Сред кърлежовопреносимите инфекции заболеваемостта от марсилска треска в България е най-висока.

Основни фактори, които определят динамиката на това заболяване, са нарасналата популация на скитащи кучета, обезкърлежаването на домашни животни и начинът на тяхното отглеждане в малките ферми.

В повечето случаи на мястото на кърлежовото ухапване се развива т. нар. “първичен афект” – тъмно петно, което представлява малко уплътняване на кожния участък, покрит с неболезнена твърда коричка.

Инкубационният период на марсилската треска е от 6 до 10 дни. Заболяването започва с втрисане, висока температура до 39 - 40 градуса, силно главоболие, болки по ставите и мускулите, особено по долните крайници, до невъзможност за движение, отпадналост, гадене, изразена интоксикация.

От третия до петия ден от началото на заболяването се появява характерен петнист обрив, който започва от крайниците и постепенно се разпространява по тялото. Обривните единици са розови, но могат да придобият кръвенист характер. Триадата- температура, обрив и черно петно е характерен за марсилската треска и подпомага клиничната диагноза, но е необходимо и лабораторно потвърждение. За доказване на специфичните антитела се изследват две серумни проби: една – в началото на заболяването и втора – 15 дни по-късно.

В Медицинска лаборатория „ЛИНА” се извършват два вида имуноензимни изследвания – за откриване на антитела от двата класа IgM и IgG.

Марсилска треска IgM ( R. conorii IgM)

Марсилска треска IgG ( R. conorii IgG)

Източник: www.lina-bg.com