Критиките към действащата здравна система са насочени към качеството на услугите, нееднаквия достъп до здравеопазване и липсата на ефективност на лечението.
Това показват данните от последното национално проучване за периода юли-август 2018 г. на "Алфа рисърч", представени от управителя на социологическата агенция Боряна Димитрова. Тя показа данните по време на дискусия за бъдещето на здравеопазването в НДК.

Само 11-21% от анкетираните българи имат позитивно мнение за основните характеристики на настоящия модел. "България е с един от най-високите дялове пряко доплащане за здравни услуги", заяви Димитрова.

По думите й, с 2 млрд. годишно българските граждани дофинансират здравната система с допълнителни разходи. Пример за това е доплащането за специализиран или за личен лекар, за лекарства, за рехабилитация.

Само 6% от хората, според проучването, са съгласни да внасят допълнителни суми към здравната си осигуровка, но огромна част от пациентите доплащат пряко много повече.

Изследването целеше да представи как гражданите да дефинират проблемите, когато се обръщат към здравната система, какво е реалното им поведение, когато ползват медицински грижи и какви са очакванията им. Изследването е проведено между 23 юли и 3 август сред 1017 души, анкетирани по домовете им, каза Боряна Димитрова.

Проблемите (в различните модели за здравноосигурителен модел - б.р.) се повтарят, разликите са в предлаганите решения за здравната система, стана ясно от думите й.

Скъсаната връзка между качество на здравеопазването и икономически стимули, които да провокират хората да се осигуряват върху реалните си доходи, може да постави под риск солидарния характер на здравноосигурителния модел, каза Димитрова.

Тя обобщи нагласите на българските граждани и изразената необходимост от висококачествено лечение, достъпност, икономически стимули за контрол, по-високи изисквания за работа на лекарите в извънболничната помощ и ефективност.

По данни от доклад на ЕК за състоянието на българското здравеопазване страната ни е с най-голям брой хоспитализирани пациенти в ЕС. В същото време е отчетен висок процент смъртност, като най-често пациентите страдат от сърдечно-съдови заболявания. Димитрова посочи, че това налага въвеждането на интензивен и иновативен модел с обновени болници и специализирано лечение.

Не приемайте нашите предложения като крайни, призова здравният министър Кирил Ананиев при откриването на дискусията. Четирите основни приоритета в предложенията на МЗ са:

1 нов тип контрол

2 конкуренция от финансиращите органи- НЗОК и Здравните застрахователи

3 премахване на нерегламентираните плащания

4 модернизация на българското здравеопазване

Ананиев пое ангажимент докато не приключат дискусиите, да не придвижва законодателни промени за двата нови модела на здравеопазване. /news.bg