Над 1500 лекарства са изтеглени от българския пазар за последните пет години, съобщиха пациентски организации. Точната цифра е 1512 прекратени разрешения за употреба на лекарства в периода 2014-2017 година, по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Защо са изтеглени?

Първо, става дума предимно за медикаменти, които са съвсем нови и за тях има ограничен брой пациенти, затова не са регистрирани за употреба у нас. (А броят на пациентите е ограничен, защото не са регистрирани.) Второ, регистрацията на нов препарат струва 15 000 лв., твърде висока цена за процедура, която не изисква кой знае какви административни усилия. Трето, заради изискването да се регистрира най-ниската цена на ниво производител и да се правят отстъпки на Здравната каса от фармацевтичните компании, последните прецениха, че е нерентабилно да търгуват определени препарати у нас и ги изтеглиха. Освен това новите лекарства трябва да минат през задължителни оценки за ефективност и икономическа изгодност - процедура, която трае три години.

От друга страна, след насърчаването на паралелната търговия, с цел уеднаквяване на цените на медикаментите в ЕС, от Европейската комисия, ръстът на този бизнес у нас рязко се оживи заради най-ниските цени на ниво производител, изисквани със закон. Така много от скъпите медикаменти станаха атрактивни за експорт, защото цената им в западноевропейските страни е в пъти по-висока, и изчезнаха от българския пазар. Това се случи едновременно с прекратяването на регистрацията на около 400 лекарства през последните пет години, заради липсата на икономически интерес да бъдат продавани.

Оказа се обаче, че дори разрешените и налични лекарства и терапии са химера за пациентите, защото достъпът до тях е възпрепятстван от сложна процедура. Миналата година беше взето решение нови лекарства да бъдат изписвани само от специалистите в болниците, в които се проследява ефектът от терапията с тях. Това са университетските и ведомствени болници в София, Пловдив и Варна. Решението на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата засегна 18 нови лекарства, чиято цена се покриваше от здравната каса. Това, съвсем естествено, беше възприето като поредния мораториум върху новите лекарства, още повече, че съветът определяше и броя пациенти, чието лечение ще бъде проследявано. Решението веднага намери критиците си и по една друга причина - че у нас не е регламентирано как точно ще се проследява ефектът от терапията. В цивилизованите страни съществува например специален регистър и пациентите се следят по точно формулирани критерии. В България такъв регистър няма.

Друг проблем е, че според закона за лекарствата, в Позитивния списък на медикаментите, заплащани от НЗОК, влизат само продукти с доказана ефективност. Според наредбата за цените обаче, новите лекарства трябва да се наблюдават поне три години, въпреки че по правило те са регистрирани в останалите европейски страни. Странно е, че поставяме под съмнение компетентността на чуждите специалисти, с опит и инфраструктура, каквито ние нямаме.

На практика, в случаите, когато все пак медикамент или терапия са разрешени у нас, пациентът трябва да обиколи страната, за да получи достъп до тях, но само при условие, че доживее одобрението им, заради тромавия механизъм за проследяване на ефекта.

Изобщо миналата година мина под знака на мораториумите върху лекарствата и терапиите. Пациентските организации твърдяха, че такива има, Министерството на здравеопазването отричаше с опровержения. В крайна сметка медиите се спряха на определението "невидим" мораториум, защото Здравната каса въведе лимити и изисквания, които затрудняват пациентите и дори ги отказват от лечение. И така осъществи мечтата си за спиране на изтичането на средства.

Тези изисквания съживиха местния туризъм.

Ако пациент от Тутракан например има нужда от лекарство за ревматизъм, трябва да бъде диагностициран във Варна. След диагностиката, този трудноподвижен болен трябва да се отправи към София. Там постоянен експертен съвет решава дали ще бъде лекуван. В случай че го одобрят, трябва да лежи в болница в София или Варна, докато друга комисия му издаде протокол. Въоръжен с протокола, пациентът вече може да посети районната здравна каса, която от своя страна да изпрати същия протокол в НЗОК.

Ефектът от комисиите е подобен на този с трите години проследяване на ефекта от лекарствата. Засега най-продуктивни са протестите пред Министерски съвет и срещите с премиера, който по традиция лично се ангажира да задейства, когото трябва. Само че, при последната среща на "червеното килимче" пациентите бяха уверявани, че мораториумът върху 25 иновативни лекарства за тежки заболявания ще бъде вдигнат, но всъщност половината от тези лекарства все още не се изписват.

Екскурзиите из страната не са привилегия само на ревматично болните. В същото положение са и хората с псориазис, пациентите с онкологични и хематологични заболявания. За тези с особено редки заболявания дори не става дума.

Така, докато си играем на тука има -тука няма мораториум, болните продължават да чакат. Лекарите не смеят да изпишат медикамент или терапия, защото не са сигурни, че касата ще го плати. В крайна сметка пациентите поемат сами финансирането на лечението си и търсят неразрешените лекарства в чужбина. Така подхранват аптечния туризъм, от който печелят митниците. Но това не е толкова важно, важно е, че здравната каса пести от по-скъпи терапии и лекарства и то в страна, в която доплащането на медицинските услуги от пациентите е еквивалентно на държавното финансиране, което пък основно се "спонсорира" от здравните ни осигуровки.

Докато българските пациенти правят екскурзии из страната или в чужбина, за да останат живи, медицината по света се развива с бурни темпове. Терапиите, които тук се приемат за иновативни, всъщност вече са в "зряла възраст", защото има по-нови и по-ефективни. За тях болните у нас дори не могат да мечтаят. Каква новина е например лечението на онкохематологичните болни с CAR-T клетки, което се смята за революционно, защото използва възможностите на имунната система на пациента и няма опустошителния ефект на химиотерапията? Ами това, че медицинската общност прогнозира бум на персонализираните терапии за рак? За страдащите от тази болест у нас, подобна новина не е нищо повече от любопитен факт - съществува някъде, но няма да им се случи. /news.bg