Българската народна банка е окончателно осъдена по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди вследствие на нарушение на правото на Европейския съюз.

БНБ трябва да заплати 4309 лв. претърпени имуществени вреди заради забавено решение за обявяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка", реши Върховният административен съд, предаде "Сега".

Съдът е приел, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. През 2014 г. централната банка е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.

Въпреки това регулаторът не е изпълнил изискването за обявяване на депозитите в КТБ за неналични в 5-дневен срок, което пък довежда до това, че изплащането на гарантираните влогове е значително забавено.

А. Харизанова е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния ѝ депозит, чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Като е бездействала да обяви неналичността, БНБ е попречила за задействането от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

По този начин Фондът не е изпълнил своевременно задължението си да изплати на вложителите на КТБ гарантирания размер на депозитите им, включително на ищцата. Със своето бездействие БНБ е нарушила Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, пише в решението на магистратите.

ВАС не споделя оплакването на БНБ, че не е имала правомощието да издаде изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като националният законодател не е предвидил изрично това.

"Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е с директен ефект", посочва съдът.

Поредицата от дела за обезщетения срещу БНБ заради нарушения покрай фалиралата КТБ станаха възможни след решение на Съда на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от гражданина Николай Кантарев.

Съдът на ЕС беше категоричен в тълкуването си на Директива 94/19/ЕО, че правилата ѝ "не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор".

КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка ѝ наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно - чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства.

Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до 10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение.