Условията на живот на българите са най-тежки спрямо останалите жители на страните от ЕС, става ясно от данни на Евростат. В България 22,5% от хората нямат достатъчно пари, за да отопляват добре дома си. Но този показател сме на първо място сред страните от ЕС, като делим лидерската позиция по хора, живеещи на студено, с Литва, където също 22,5% от хората не могат да отопляват домовете си.

Средно за страните от ЕС само 6,9% не могат да поддържат дома си достатъчно топъл. Като във Финландия и Австрия този дял е изключително малък – съответно 1,3% и 1,7%. Само в България и Литва на студено живеят над 20 на сто от хората.

Разходите за жилище често имат най-голям дял от разходите на домакинствата. Затова често увеличаването на жилищните разходи води до свиване на разходите за други основни нужди на домакинствата, посочват от Евростат.

8,3% от населението на ЕС изразходва над 40% доходите си за жилището – за наем, ремонти и за плащане на сметки за ток, вода и парно. Според методологията на Евростат, ако едно домакинство дава над 40% от парите си за дома, означава че тези разходи представляват свръхбреме за домакинството.

България е и сред страните с най-голям дял на домакинствата, за които разходите за дома са твърде голямо бреме. У над 15,1% от хората дават над 40% от парите си за дома, като по този показател по-зле от нас са само Гърция, където домът е свръх бреме за 26,7% от домакинствата, Нидерландия (21,7%) и Дания (15,5%). В осем държави от ЕС делът на домакинствата, в които разходите за жилището са свръхбреме, е под 5 на сто. Това са Унгария (2,4%), Ирландия (2,5%), Кипър (2,5%), Литва и Малта (2,7%), Хърватия (3,8%), Словения (4,1%) и Естония (4,9%). Такива големи разлики между страните от ЕС може да се дължат на различни нива на цените на жилищата, национални политики за социални жилища или публични субсидии и помощи, предоставени от правителствата за жилища, посочват от Евростат.

България е сред първите и по още един негативен показател – дял на хората, които живеят в твърде малко жилище за домакинството им. Приема се, че едно домакинство живее в пренаселен дом, ако няма поне по една стая за всяка двойка съпрузи, за две деца до 12 години, за всяко дете от различен пол между 12 и 17 години и за всеки сам човек над 18 години. В България в пренаселени домове живеят 36,2% от хората, показват последните данни на Евростат. По този показател сме два пъти по-зле от средното ниво за страните от ЕС, където 17% от населението живеят в пренаселени жилища. По този показател по-зле са само в Латвия, където 41,7% от хората са в пренаселени домове, и Румъния (41%). За сравнение в пренаселени домове живеят само 2,3% от хората в Кипър и 2,9% от домакинствата в Малта.

Същевременно България е сред страните с най-голям дял на хората, които живеят в собствено жилище – 85%. Средно за страните от ЕС 69,9% от хората живеят с собствено жилище. Този дял варира значително в държавите-членки на ЕС. Най-малък е делът на собствениците на жилище в Германия – 49,1%, Австрия – 54,2%, и Дания – 59,2%. Най-голям е делът на хората, живеещи в собствено жилище, в Хърватия (90,5%), Унгария (91,7%), Словакия (92,9%) и Румъния (95,3%).

Мнозинството (43,8%) от населението на ЕС живее в собствено жилище без да изплащат ипотека или жилищен заем. Този дял е над 60% в 10 държави и надхвърля 80% в България (82,6%), Хърватия (82,8%) и Румъния (93,9%). За разлика от тях 30,1% от населението на ЕС живее под наем. Сред държавите членки шест имат дял, надвишаващ средното ниво: Кипър (30,2%), Швеция (35,1%), Франция (35,3%), Дания (40,8%), Австрия (45,8%) и Германия (50,9%). В България 15% от хората живеят под наем.