Ако магистрала “Струма” не бъде завършена изцяло до 2029 година, страната ни ще трябва да върне много пари на ЕС, заяви регионалният министър Иван Шишков. Припомняме, че ако проектът не бъде изпълнен, страната ни не само няма да получи необходимите над 1,2 млрд. лв. за довършване на трасето на аутобана към гръцката граница, но и ще трябва да върне получените досега стотици милиони от Брюксел за изграждане на вече готовите отсечки. Не може някой да си играе и да се шегува с процедури, само защото не му харесва дадена фирма, подчерта Шишков.

Той заяви, че ако не е бил подписан договорът за строителството на пътния възел при Кресна, България е щяла да изгуби одобрената оценка за въздействие върху околната среда, която изтичаше в края на май. Това би върнало процедурите за строителство на АМ “Струма” 3-4 години назад.

Шишков коментира и протестите срещу изграждането на аутобана по източния вариант, при който платното до Гърция след разширение и ремонт би останало еднопосочно по настоящото трасе, а за движението към София ще се изгради ново платно на изток от съществуващото. След многократни експертизи и анализи от страна на широк кръг експерти именно това трасе бе посочено за най-щадящо природата, най-сигурно и най-изгодно икономически.

Строителният министър подчерта, че искането на двайсетина шумни протестиращи магистралата да бъде изцяло изнесена от дефилето чрез строителство в планината не е най-екологичният вариант, но зад него стоят собственици на заведения по сегашния път, както и клубовете за рафтинг по река Струма, които не искат да им се пречи на бизнеса. Ето защо трябва добре да се прецени кое е по-щадящо природата - няколко заведения или две платна на магистрала в планината с целия шум и строителство, заяви Шишков.

Регионалният министър каза, че със започналото строителство на новите пътни връзки, които са част от проекта, не предопределя трасето на магистралата и напомни, че има три варианта за преминаване през дефилето. Кой от тях ще бъде избран ще е стане ясно след анализа на екологичните мерки, който тече в момента. “Всичко се докладва на инструмента Jaspers, който е към Европейската инвестиционна банка, защото част от финансирането за строителството ще се осигури от Европейската комисия”.

Въпреки че двата договора за строителство на трасето през Кресненското дефиле по източния вариант са подписани с избраните още през 2019 г. фирми, към контрактите има добавен анекс, според който изграждането може да започне едва след като бъде одобрено окончателното трасе на магистрала “Струма” и се осигури финансирането за проекта. Договорите са подписани, за да започне изграждането на пътния възел на Кресна и да не изтече ОВОС-а на проекта, което всъщност не само спасява еврофинансирането на последните отсечка от магистралата през дефилето, но и помага да не връща страната ни милиарди левове, които вече са усвоени за предишните построени с европари отсечки.

Ще оскъпи винетките

“Зелени” екоактивисти продължават да лобират за изграждане на дългия тунел през планината вместо за избрания от широк кръг експерти, включително еколози, източен вариант. Тезата им се подкрепя и от ПП-ДБ, което обаче според злите езици не е случайно, тъй като най-запалените екоактивисти като Тома Белев, Петко Ковачев и Петко Петков (бащата на Кирил Петков) получават финансиране за своите зелени проекти от швейцарски организации. А швейцарска фирма предлага да построи дълъг тунел през Кресненското дефиле, макар проектът да е в пъти по-скъп от настоящия, опасен за природата, неподходящ да се строи в земетръсна зона и би довел до оскъпяване на винетки и тол такси.

Неслучайно бившият премиер Петков повери на баща си решенията за строителството на магистрала “Струма” и се съветваше единствено с него относно бъдещето на аутобана, въпреки че разполагаше с експерти и помощта на инженери, строители, геодезисти, независими еколози.

През последните дни ПП-ДБ се активизираха именно по темата “Струма”, въпреки че в момента на карта буквално е поставена съдбата на България, липсва стабилен кабинет, а в министерствата не могат да си вършат работата заради липсата на бюджет.