Вероятността е ниска да се приеме този проектобюджет, вероятно ще има промени. Някакъв огромен компромис ще се направи, прогнозира главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев в интервю пред БНР.

"Реално, която и политическа сила да поеме властта, ще обере негативите на бюджета. И ако той се счупи, февруари ще има протести. Всяка политическа сила, знаейки това, би ли се съгласила да поеме властта. Вече имам спомен от вдигане на цените на тока. Сега нещата са доста по-зле, мащабно, и засягат всички системи", предупреди икономистът на синдиката.

По думите му напоследък се искат предложения от работодатели и синдикати, "а трябва да е обратно - ние сме ги избрали и те са поели държавата".





Кацарчев информира, че КТ "Подкрепа" по принцип "го подкрепяме, защото, ако случайно не се приеме, следващите няколко месеца от 2025 година ще бъдат рискови".

"Били сме в такава ситуация, но сега е по-различна и не е ясно какви ще са приходите. И още януари може да се получи закъсване и държавата да спре да извършва плащания. В такъв момент страда цялата държава – всички видове държавни структури. Възможно е да се понижат трансфери към НОИ и НЗОК, някой трябва да приоритизира кое е най-важното в държавата. Рискът е още по-голям, защото всички тези плащания няма да бъдат актуализирани, ако вървим по стария бюджет", алармира Кацарчев.

И повтори, че ако не се приеме бюджет, през януари може да има частични плащания на пенсии и социални плащания:

"Ако до средата на януари не се приеме бюджет, февруари отново ще има протести. Вдигат се ток, вода, природен газ, цените на петрола растат и тези - по бензиностанциите".

Според него част от приходните мерки и изпълненията са нереалистични.

"Не може да очакваш 5 млрд. лв. от данъчна амнистия. За амнистията, която касае декларираните суми, сме съгласни да се опростят лихви. Но амнистирането на недекларирани пари за нас е държавно пране на пари. Някой не е плащал 10 години и сега иска да легализира 10 млн. лв. От какво? От продажба на домати ли? Ние всички сме идиоти ли", пита реторично специалистът.

И посочи, че са извадили кой колко поема като дял в приходите - работещите са между 68 и 70%, а бизнесът е 30%.





"Средно 2/3 от годината работещите работят, за да си платят данъците и таксите на държавата. Гледаме фиша и накрая сметката изглежда стряскаща", изтъкна икономистът.

И допълни:

"Нашата идея е различна. Трябва да се преразгледа данъчносигурителната политика. В НОИ дефицитът достига 10 млрд. лв., догодина ще е 12 млрд. лв. и трябва да се преосмисли плащането на осигурителните вноски. Ако трябва да се спази нещо, това е КСО. Тези, които се пенсионират в последните години не могат да вземат максималната пенсия, въпреки че са се осигурявали на максималния доход. Тези с най-високите доходи трябва да поемат социалната отговорност – солидарно, ако взимат 10 000 лв.".