С предстоящото поскъпване на тока и водата, както и с връщането на ставките на ДДС за хляба и ресторантите на стандартното ниво от 20 на сто, страната ни може да забрави за влизане в еврозоната от средата на 2025 г. и следващата възможна дата става януари 2026 г.

Инфлацията в страната ни през ноември е 0,6%, основно в резултат на поскъпване на храните, показват данни на Националния статистически институт. А годишната инфлация нараства до 2,1%, при 1,8 на сто към края на предходния месец.

Един от критериите за влизане в еврозоната е инфлацията ни да не е с повече от 1,5 на сто над инфлацията в страните от еврозоната с най-ниска инфлация. Но за изпълнението на този критерий се взима предвид средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени, тоест според потребителската кошница за страните от ЕС. Измерена по този показател годишната инфлация в страната ни към края на ноември намалява до 2,8%.

Така страната ни се доближава до изпълнение на критерия за ценова стабилност.

Но ако депутатите подкрепят внесения в парламента проект на бюджет за 2025 г., заедно с подготвяното увеличение на цените на тока за домакинствата средно с 8,99% от 1 януари в резултат на действията на министъра на енергетиката Владимир Малинов и на КЕВР, влизането ни в еврозоната ще бъде отложено поне с шест месеца, показват изчисления на “Труд news”. Така влизането ни в еврозоната ще остане най-рано за 2026 г.

Плащането на сметките за ток от битовите потребители има дял от 6,1% в разходите на домакинствата в страната и с това тегло токът участва в измерването на инфлацията. Затова поскъпването на тока за бита директно ще доведе до ръст на инфлацията през януари с 0,55%. Увеличението не е голямо, но управляващите подготвят още редица увеличения на цени. Сметките за вода са само 1,5% от разходите на домакинствата, а решението на КЕВР за поскъпване на водата от януари ще доведе до допълнителни 0,05% към инфлацията.

С бюджета за 2025 г. от Министерство на финансите предлагат връщане на ДДС за хляба, брашното и ресторантите на 20 на сто. Ресторантите, хлябът и брашното имат по около 2% дял от всички разходи на домакинствата. Дори увеличението на ДДС за хляба и брашното от нула до 20% да доведе до поскъпване на тези продукти само с 10 на сто, това ще доведе до покачване на инфлацията с 0,2%. Нарастване на инфлацията поне с толкова ще бъде резултат от връщането на ДДС за ресторантите. Така тези четири промени ще доведат до общо покачване на инфлацията с 1 на сто. Което ще ни отдалечи от изпълнение на критерия за еврозоната.

Предстоящото вдигане на цени няма да е еднократно, а постепенно през следващата година. За началото на март 2025 г. е предвидено покачването на акциза за цигарите и бирата, а за юли - вдигането на акциза за алкохола и следващото поскъпване на тока за домакинствата.

Планираното рязко вдигане на заплати на военни, полицаи и учители през 2025 г. допълнително ще доведе до покачване на търсенето и на инфлацията. Дори към края на декември формално да изпълним критерия за ценова стабилност, от Европейската комисия по принцип гледат тенденцията за цените, а тя е нагоре. Евентуалното ни приемане в еврозоната преди 2026 г. може да бъде резултат само на голям политически компромис.

Последните предварителни данни на Евростат показват, че годишната инфлация в Ирландия е 0,5%, а в Литва и Люксембурт е по 1,1%. Инфлацията у нас е по-висока, но през ноември се доближаване до изпълнение на критерия за влизане в еврозоната.