Българските домакинства да не излизат на свободния пазар на ток, а бизнесът постоянно да получава компенсации за високите цени на електроенергията, предлагат от Икономическия и социален съвет (ИСС). Съставът на ИСС е от председател и 36 членове от представители на работодателските организации, синдикатите, браншови и неправителствени организации.

Една от целите на изграждането на единен пазар на електроенергия в Европа е ограничаване на ценовите различия. Въпреки усилията за постигане на тази цел, все още виждаме значителни разлики в цените на регионално ниво, гласи резолюция на ИСС, който е консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество.

Сред мерките, които ИСС предлага, са българското правителство да въведе постоянно действащ механизъм за компенсации за бизнеса за свръхвисоки цени, да преоцени плановете за либерализация на пазара на електрическа енергия за домакинствата, както и да бъдат въведени национални мерки за пазар с дългосрочни продукти, в който ефективно да участват местните производители и местните потребители на електрическа енергия.

Действащият Закон за енергетиката предвижда още от 1 юли токът за домакинствата да бъде купуван по пазарни цени, а за гражданите да има компенсации заради високите цени на тока. А от 1 януари 2026 г. домакинствата трябва да излязат на свободния пазар на ток и, ако законът не бъде променен, компенсациите трябва да бъдат спрени.

Високият дял на енергийно уязвими домакинства добавя допълнителна тежест върху възможностите на националната икономика да ги компенсира в условията на продължаващи периоди със свръхвисоки цени на електрическата енергия, посочват от ИСС. Средният дял на домакинствата в невъзможност да поддържат нормална температура в дома си в Европа е 10,6%, докато в България този дял е 20,7%. У нас домакинствата имат значително по-ниско крайно енергийно потребление на човек. Въпреки това делът на разходите за жилище, енергия и горива от разполагаемия доход продължава да е висок - приблизително 15%, докато в ЕС е под 10%. Това са причините, поради които България не може да приложи реформите на пазара на електрическа енергия чрез извеждане на домакинствата на свободен пазар, като ценовите дисбаланси на пазарите на едро допълнително затрудняват този процес, заявяват от ИСС.

Индустриалните предприятия в България въвеждат най-добрите практики за енергийна ефективност и се възползват от възможностите за производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствени нужди. Тези мерки обаче не са достатъчни за противопоставяне на свръхвисоките цени поради специфичната структура на икономика с висок дял на индустриалните сектори и нуждата от съпътстващи инвестиции за технологично обновяване. ИСС подчертава, че е особено важно да се отчита цялостната структура на брутния вътрешен продукт (БВП) в България, в т. ч. характерните за българската икономика сектори от леката промишленост и услугите, при които влиянието на свръхвисоките цени на електрическата енергия има значителен негативен отпечатък. Категоричен е изводът, че ценовите шокове на електроенергията пряко засягат предприятията и заетите в тях, имат силно отражение върху трудовата заетост в България и това аргументира необходимостта от подкрепа на небитовите потребители на електроенергия за преодоляване на последствията от волатилните енергийни пазари.