Месец преди първите летовници да окупират плажовете край морето тръгва лов за спасители. Търсят се около 800 души, които да поемат водната охрана на ивиците от Резово до Шабла. Въпреки че ежегодно сертификати получават близо 1300 души, задачата не е лесна, тъй като подготвените кадри бягат навън за повече пари, също като готвачите, барманите и сервитьорите. Затова от доста лета насам често по вишките на пост застъпват държеливи пенсионери, преминали успешно контролния плувен тест. За тях заплатата от 900-1000 лв. е примамлива.

Младите обаче, сред които има и жени, след 2-3 сезона опит на нашето море стягат куфари за Гърция и Испания, където печелят тройно повече, а най-големите късметлии се уреждат отвъд океана за чисти 2500-3000 долара месечно. Вносът на евтина работна ръка от Украйна и Молдова, с който хотелиерите пожарно пълнят кадровите дупки, на плажовете засега не е възможен. Не го допуска БЧК, който единствен има право да обучава и сертифицира водни спасители у нас. През 1964 г. държавата възложила задачата на червенокръстци, след като само за едно лято в морето се удавили близо 500 души. В днешни дни стопаните на пясъчните ивици по Черноморието смятат, че това е монопол, който трябва да бъде разбит. От 2 г. концесионери настояват здравното и туристическото министерство да направят промени в наредбата за водното спасяване, които да разрешат и на други неправителствени организации да организират курсове за спасители. Убедени са, че така цените ще паднат и кадровата криза ще бъде пратена в миналото. Идеята им е да предлагат безплатно обучение срещу предварителен договор за работа. „Тя е отговорна и наистина заплатите не са високи, но и концесионните такси, които държавата прибира, са неадекватно големи. При сегашния модел просто сметката не излиза“, обяснява Андрей Василев, представител на фирма, стопанисваща няколко ивици във Варна. За пример той дава Централния плаж в града. Освен таксата от 200 хил. лв. за издръжка на 10-те спасителни поста отиват 240 000 лв. за 4 месеца, ако се сключи договор с БЧК. По-евтино излиза директното наемане на водни гардове, което масово практикуват наематели на пясъчни ивици по цялото Черноморие. „Не ни обичат, защото се явяваме като синдикат, който защитава правата на спасителите. Осигуряваме им нормално работно време, застраховки, облекло, вода и осигуровки върху цялата заплата. Затова разходите са по-високи. А при директното договаряне важи принципът на сивия сектор – хората се разписват срещу минималната заплата, останалото получават на ръка и често им се налага да дежурят по 12 часа. Губещи са и те, и държавата“, контрира председателят на областния съвет на БЧК-Варна Илия Раев. Той е категоричен, че промяната на правилата ще понижи качеството на подготовката и ще създаде риск за сигурността на летовниците.

Сега курсът за спасител на море струва 385 лв. и включва 82 часа теоретична и практическа подготовка с модул за оказване на първа долекарска помощ. При 3 отсъствия от занятия следва автоматично изключване, а на финала има тежък и напълно безпристрастен изпит от комисия от Водноспасителната служба на БЧК. „Няма как спортни клубове и НПО без опит да гарантират такова високо ниво, което е плод на дългогодишна дейност и изградена система със световно признание“, смята Раев. Според него и в момента частни фирми незаконно издават кетапи за спасители и над сто души всеки сезон работят със свидетелства менте. „Повечето са по Северното Черноморие, но проверяващите от министерствата си затварят очите пред това явно нарушение. Дотук има само четирима спасители с фалшив сертификат, осъдени на пробация – преди 3 г. в Царево“, изрежда Раев. Той припомня, че БЧК е единствената българска организация, член на Международната федерация по водно спасяване, благодарение на което сертификатите й са валидни в ЕС. „Притежателите им са много повече от нуждите на нашия пазар, а дефицитът на кадри е резултат от лошите условия на труд“, твърди Раев. Според него е крайно време държавата да официализира броя и парите на спасителите, за да извади сектора на светло. Оказва се, че обвитата в романтика дейност, която у нас има близо стогодишна история, дори не фигурира в националния класификатор на професиите. Нищо че още в първите години на ХХ век на плажа във Варна безплатно от хватката на вълните е вадила десетки бедстващи първата в света морска спасителка – храбрата акушерка Христина Хранова. За подвизите й на плажа през 1907 г. варненският окръжен управител я награждава с орден „За градска заслуга“, но в края на дните си Хранова умира самотна и в нищета. Делото й продължават цяла команда мъже, назначени на щат като спасители към кметството през 1928 г. Оттогава до днес професионалистите от непризнатата професия са спасили десетки хиляди летовници. За последните 15 г. само по крайбрежието във Варненско броят им е над 7700, а обучените в града спасители са близо 2000. „Нашето наистина не е професия, а мисия. Отстрани ни завиждат. Смятат, че е лесно цял ден да се припичаш на плажа, но истината е друга. Всеки миг очите ти са в морето, всеки ден си проверяваш района за дънни ями, а щом се появи бурният мелтем, идва мъртвото вълнение и става страшно – едвам удържаш тълпите, напиращи да влязат в опасните води“, твърдят ветерани в бранша. Още от вечерта те знаят кога следващият ден ще е тежък – след жега и пълнолуние, най-често през август. Тогава в морето властва мъртвакът, наричан на Север солуган. Най-трудно е на онези, които дежурят на границата с неохраняеми зони, защото често човешкият дълг им налага да спасяват хора от районите извън своя периметър. И това лято няма да им се размине, защото куп препълнени през уикендите плажове извън градовете и курортите ще останат без стопани.

На прага на поредния силен сезон всички чакат новият министър на туризма да реши хроничния проблем със сигурността по тези пясъчни ивици. Спасители за тях трябва да наемат областните управители на Добрич, Варна и Бургас с 10-те процента отчисления от концесионните такси, предвидени за целта. Миналото лято губернаторите получиха нужните 700 000 лв. едва в средата на юли и успяха да ползват само една десета от сумата за обезпечаване на няколко ивици, тъй като иначе трябваше да обявят обществени поръчки. А докато те се точат, лятото щеше да приключи. Тази година Министерството на туризма даде срок на губернаторите до 30 април да представят схеми за водна и медицинска охрана на безстопанствените плажове. Реално такава ще има, ако вместо мудните обществени поръчки се премине към пряко договаряне, смятат експерти.
l