Социалното министерство предлага три опорни точки, по които бизнесът и синдикатите да договарят минималната работна заплата - вместо горна и долна граница на заплатата двете страни да се договарят въз основа на три сценария, включващи линията на бедност, инфлацията и най-често срещаната средна работна заплата, предвижда предложението, представено от ресорния министър Бисер Петков, съобщава "Дарик". То е изпратено до социалните партньори преди седмица и въпреки че все още липсват официални позиции, Петков е оптимист относно постигането на консенсус за механизъм, по който ще се договаря минималната заплата за всяка година. Заради спора между работодатели и синдикати, дали да има диапазон с долна и горна граница при договарянето на минималната работна заплата, социалното министерство предлага три допълнителни опорни точки, които да се разглеждат по време на преговорите.

Първият сценарий включва индикаторите линия на бедност и среден брой на работещите лица в едно семейство. Вторият сценарий съотнася брутната добавена стойност на едно лице спрямо годишната инфлация, а третият съпоставя минималната работна заплата спрямо най-често срещаната средна заплата, като минималната трябва да бъде 66 процента от средната. На базата на тези три сценария ще се дават три числови оценки за размера на минималната заплата, обясни министър Бисер Петков. "Около тях да преговаряме, без да им казваме това да бъде оценката, това е диапазонът или това е интервалът, който вие трябва да постигнете. Ние им даваме три ориентира, могат да се спрат на един", посочи Петков. Ако двете страни постигнат споразумение, държавата ще го признава и то ще влиза в сила. Ако не успеят, правителството ще определя размера на минималната заплата. Предлага се преговорите да започват в края на март, когато има статистическа информация за предходната година, а договореният размер да не е по-малък от действащия размер на минималната заплата.