Според новите проверки 5 от продуктите са на същата цена у нас и в Западна Европа.
- Втора проверка на Българската агенция по безопасност на храните показа 17 храни по-евтини у нас в сравнение със Западна Европа
9 стоки се продават по-скъпо в нашите магазини
Балонът за двоен стандарт при храните у нас и в Западна Европа окончателно се спука, показа втората проверка на Българската агенция за безопасност на храните, резултатите от която бяха обявени вчера. При сравнителния анализ на етикетите на 31 продукта не бяха установени разлики, съставките са идентични, обявиха от БАБХ.
Този път експертите на агенцията и на Комисията за защита на потребителите закупиха нови 31 продукта от големи вериги в Италия, Франция и Швейцария. Паралелно от България бяха взети същите марки и видове продукти.
Проверката не включваше лабораторно изследване, а само подробен сравнителен анализ на етикетите и финансов за евентуално различие в цените на храните.
Само при един продукт на българския пазар не е отбелязан процентът какао, за разлика от аналога му на западноевропейските пазари, уточниха от БАБХ.
Какво показа сравнението на цените – 17 храни у нас са по-евтини от тези в Западна Европа, като разликата варира от 9 до 74%. Най-голяма е при десертно блокче – 74% в полза на българския потребител. С 20 на сто е по-ниска цената на мляното кафе на нашия пазар, с 28% на какаовата напитка и с 22% – на соленките. Този път по-евтино у нас се оказва и детското пюре – с 33%. Припомняме, че предишният анализ показа, че именно два вида пюрета струват у нас с 80 и 107% повече, отколкото в Австрия и Германия.
Според новите проверки 5 от продуктите са на същата цена у нас и в Западна Европа, а 9 струват повече в България в сравнение с магазините в Италия, Франция и Швейцария.
Най-голяма е разликата при макаронени изделия от твърда пшеница – 50%. Между 32 и 36 на сто по-скъпи са концентрирано доматено пюре и кетчуп. С по-високи цени у нас са още конфитюр от боровинки, печено мляно кафе за еспресо машина, какаова напитка на прах, руло с пълнеж от крем и ягоди, светла бира, както и зехтин “Екстра върджин”.
Този път експертите са пресметнали цените като са елиминирали разликите от Данък добавена стойност.
Предишната проверка през юни показа, че при 16 от изследваните 31 продукта цената у нас е по-висока от тази в Германия и Австрия. Между 20% и 70% е завишението при млечните храни – определени сирена, и шоколадовите продукти, както и при две детски пюрета. Проверка на “Труд” обаче установи, че и в Германия, и в Австрия хранителните стоки се облагат с преференциална ставка ДДС. В Германия тя е 7%, в Австрия – 10%, при 20 на сто у нас.
Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите:
Търговските вериги слагат 50% надценка
Търговските вериги в България обременяват цената на продукта с 50%, като 25% е чистата печалба на магазина, а останалото са разходи. Това коментира за „Труд“ председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева. „Реално само у нас хипермаркетите си позволяват да обременяват цената на хранителните продукти с по-висока надценка, която не включва разходите за продажба на продукта, а е само процент печалба. Печалбата на търговските вериги в Европа е под 2%, в България тя е над 20%. Това си го позволяват, заради липсата на адекватен контрол“, уточни Кукушева. Според нея такова пазарно поведение води до разлика в цените на определени храни у нас и в Западна Европа.
Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите:
Контролът върху вноса е слаб
У нас се пакетира някаква жълта маса като „кашкавал“
Сравнение на етикет и цена на продукти в четири различни държави, без да се анализира съдържанието и спецификите на паразите, е непълно и по никакъв начин не може да отговори на актуалния през последните месеци въпрос има ли двоен стандарт на храните в Европа. Това обяви пред “Труд” председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. По думите му не това е големият проблем за родните потребители, а слабият контрол на храните на вътрешно ниво. “Не са един и два случаите от Европа в България да ни докарват някаква жълта маса, незнайно къде и от кого произведена, на която, след като се пакетира, да се слага наименованието “кашкавал”. Това е полуфабрикат и за нас, производителите, които сме в производствения цикъл и знаем колко скъпо и трудоемко се произвежда всеки един грам, това е нелоялна конкуренция и стрела в сърцето на добрия продукт. Ето това е двоен стандарт, за който трябва да се сезира Комисията за защита на конкуренцията и да се засили контролът на входа”, категоричен бе той.
Според него, въпреки че в лицето на новото ръководство на министерството на земеделието “има чуваемост, каквато е липсвала досега”, държавата не полага необходимите усилия, за да защити родното производство. Той призова хранителните инспектори, освен при производителите и преработвателите, да правят проверки и на стоките отвън, които се доставят на големите хранителни вериги в България.
Ивана Радомирова, Съюз на пивоварите:
Некоректно е да се гледат пазарите в Италия, Франция и България
Като изключим ДДС и акцизите, това, което диктува цените не само на бирите, но и на останалите продукти, е пазарът и свободната търговия, обяви пред “Труд” Ивана Радомирова от Съюза на пивоварите в България. Според нея е некоректно да се правят изводи за едни и същи продукти на пазари в страни като Италия, Франция и България.
“Големите компании правят специални изследвания за еластичност на цените, които включват десетки количествени и качествени показатели за определения пазар, потребителски нагласи и други, което в случая липсва за по-конкретни изводи от резултатите”, категорична бе Радомирова. Българинът основно предпочита произведените в страната бири, а когато решава да експериментира и да опитва чужди марки, най-често това е чешко и немско пиво.
ЕК глобява производители за различно качество
Еврокомисията ще разпространи до месец технически насоки как регулаторните органи могат да глобяват производители, ако има различно качество на едни и същи марки стоки спрямо Западна Европа.
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер подчерта, че само националните органи за хранителен контрол имат правомощия, но обеща методология за откриване на дискриминационните практики. “Нямаме време за губене. Ако предложим ново законодателство ще минат години, преди то да започне да действа, но дори ЕК да реши, че трябват нови закони, още през септември ще разпространим нови практически указания.”, заяви Юнкер.
“Не харесвам идеята за наличието на нещо като втора категория в Европа. Ще следваме общата ни цел да сложим край на този дискриминационен начин за снабдяване в отделни страни с храни и други продукти с по-ниско качество”, коментира председателят на ЕК.
0 Коментара