Разликата във възнагражденията на работещите в различните краища на България се дължи на липсата на установена зависимост между производителността на труда в страната и темпа на изменение на средната работна заплата. Това каза в студиото на "България сутрин" икономическият анализатор от КНСБ Любослав Костов.

Синдикатът изнесе данни, според които 403 000 българи работят на минимална работна заплата. Минимално възнаграждение получават най-често в сектора на хотелиерството и ресторантьорството - близо 38% от всички заети, както и в сектора на строителството - около 25 на сто.

От данните им стана видно, че два пъти по-висока е заплатата в столицата в сравнение с тази във Видин например.

В столицата работещите се подписват за над 1000 лева, докато във Видин "от пилето със зеле" е останало само зелето, както се изрази шефът на КНСБ Пламен Димитров.

"Оказва се, че в много от секторите такава връзка липсва. Връзка, която ясно да показва, че едното изхожда от другото. Затова и заплатите растат изключително хетерогенно. Факт е, че парите в Бюджет 2018 са рекордно високи като ръст, спрямо 2017, но това, което се забелязва е, че те са изключително нехомогенно разпределени, едва в няколко сектора - отбрана, сигурност, средно образование и малко в здравеопазването. Останалите остават недофинансирани", коментира още Костов.

Всеки четвърти работещ у нас получава под средната за страната ни заплата и голяма част от хората все още живеят в лишения. В същото време над 600 милиона лева са разходите за заплати в Бюджет 2018 за държавния сектор, отчете той.

Иконимистът Славчо Маринов пък подчерта, че това, което в момента се наблюдава в държавата, е нормален пазарен феномен, а икономиката ни е напът да се развива и да стане богата.

"Когато обаче една икономика тръгне да расте, не е задължително всички доходи да тръгнат да се повишат стремглаво. През последните години доходите все повече изпреварват производителността, но това е вследствие на липсващите кадри", подчерта той.