Очаква се 2025 година да бъде в топ 3 на най-горещите, където са още 2023-та и 2024-та, а Европа е сред най-силно засегнатите райони на света. Това посочи зам.-директорът Службата за изменение на климата “Коперник” (C3S) към ЕК Саманта Бърджис при представянето на годишния доклад за състоянието на световния климат. Според данните в него изминалите 12 месеца са били най-топлите в историята.

На глобално ниво 2024 година беше потвърдена от “Коперник” (C3S) като най-горещата и първата календарна, в която средната глобална температура надхвърля 1,5°C над прединдустриалните нива. На Стария континент средна температура е достигнала 10,69°C или 1,47°C над средното за 1991-2020 г.

“На регионално ниво в Европа се случиха много неща през 2024 г. Как континентът е вероятно да се промени по отношение на затоплянето зависи от това къде се намирате. Страните по Средиземноморието вероятно ще стават по-сухи и горещи за по-големи периоди от годината, докато на север ще има повече дъждове. По-задълбочени анализи предстоят за Стария континент”, посочи Бърджис в отговор на въпрос на “Труд news”.

От доклада става ясно, че учените са наблюдавали ключови климатични показатели и документирали безпрецедентни дневни, месечни и годишни температурни рекорди. През миналата година значителна част от планетата е преживяла повече дни с поне “силен топлинен стрес” от обичайното, а някои региони са отчели “екстремен топлинен стрес”. Около 44% от Земята е била засегната, като това е нов рекорд. Климатолозите отбелязват, че високите температури, както и нивата на влажност във въздуха над Европа са били по-високи в сравнение с други части от света.

Климатичните промени, причинени от човешка дейност, остават основният фактор за промените, но и топлата фаза на Южното колебание - Ел Ниньо (ENSO) е допринесла. Карло Буонтемпо, директор на “Коперник”, отбеляза, че преживяваме най-високите температури, откакто се водят записи от 1850 г., а човечеството държи съдбата си в свои ръце. “Бъдещето ще носи още горещи вълни, адаптацията вече не е опция, а необходимост. Система за ранно предупреждение трябва да се прилага, за да се спасяват човешки животи. Тя ще помогне да се справим с рисковете, пред които вече сме изправени”, уточни той.

На свой ред в отговор на въпрос на “Труд news” Флоранс Рабие, директор на Европейския център за средносрочна прогноза на времето (ECMWF) уточни, че в Европа има добре работеща система в това отношение, но се работи за обхват на възможно повече страни по света.

Саманта Бърджис отбеляза, че живеем в много по-различен климат от този, в който се живели нашите родители и техните родители преди това. “Всяка година от последното десетилетие е сред 10-те най-топли в историята. Ние вече сме на ръба на преминаване на границата от 1,50C, определена в Парижкото споразумение, като средната температура за последните две години вече надхвърля това ниво. Това води до безпрецедентни горещи вълни и проливни дъждове, причинявайки страдания на милиони хора”, посочи тя.

Бърджис уточни, че точно каква ще бъде 2025 г. ще зависи основно от температурата на океана, като има сигнали, че тя е започнала да намалява, на фона на това, че през 2024-та годишната средна температура на морската повърхност (SST) над извънполярните океани е достигала 20,87°C, което е 0,51°C над средното за периода 1991-2020 г.

Данните от доклада показват още, че пролетта и лятото са били най-горещите в историята, а на 22 юли е достигната нова рекордна дневна глобална средна температура от 17,16°C.

Учените акцентираха и на увеличаващата се концентрация на парникови газове - на въглероден диоксид с 2,9 ppm по-висока от 2023 г., и на метан - с 3 ppb.