На 20 март православната църква почита паметта на Св. мъченица Фотина.

Св. Фотина е същата онази самарянка, която според Евангелието говорила с Христа при Иакововия извор. По онова време самаряните живеели на север от Иудея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан.

Иисус започнал беседа с нея за живата вода, която очиства греховете и утолява жаждата на безсмъртната душа. Така Иисус просто и мъдро довел самарянката до съзнанието за нейните собствени грехове и нуждата да се покае и обнови живота си.

Обхваната от спасителната вяра в избавителя, тя се покаяла за миналите си тежки грехове. Започнала да води добродетелен живот и се проникнала от пламенна любов към Господа.

Признават само петокнижието на Мойсей

Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население. Те признавали само Моисеевото петокнижие, без останалата част от Стария Завет.

Но тъй като асирийците били идолопоклонници, то и самаряните твърде много извращавали вярата. Затова била и голяма враждата им с иудеите, които се стараели ревностно да пазят чистотата на своята вяра.

Животът на Св. мъченица Фотина представлява поразителен пример за това как Божията благодат е способна да възроди и най-грешната душа, да я изведе от бездната на нечестието и възвиси до върха на духовната слава.

Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка.

Имен ден празнуват: Светла, Светлана, Светлин, Светлозар, Светлозара, Фотина, Фотий, както и производните им имена.

Избитите отци

На 20 март Църквата почита и паметта на Св. преподобни отци, избити в манастира "Св. Сава" край Йерусалим.


От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства.

Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата "Св. Сава" дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.

Действително сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: "Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!"

- Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.

Запалени живи

Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им.

Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.

Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий. Паметта на всички тези иноци се празнува на 20 март.