Героят на Айтос Радостин Ташев, за когото разказахме (ВИЖ ТУК), че е бил сред водещите фигури, спасяващи хора от снежния капан в навечерието на Нова година, приема драматичните часове като част от работата си. С годините той е натрупал достатъчно опит на терен, за да може да даде ясна оценка за ситуацията, за допуснатите грешки, както и съвети към всички, които тръгват на път. Той е един от хората, които години наред са в епицентъра на инциденти и бедствия, затова – послушайте го!

Ето разказа му за началото и вихъра на бедствието на 30-ти срещу 31-ви декемри:

Видяхме, че има снеговалеж, че има силен вятър и веднага разбрахме, че има опасност да се образуват преспи. Опитахме се да предупредим няколко души, но те не повярваха. Първите хора влязоха в преспите в съседното село Пещерско. Кметът на населеното място тръгнал да ги тегли с трактори, аз по това време бях в Поляново, където имаше също закъсали. Тъкмо беше започнало да хваща времето. Отворихме Поляново и ми казаха за случая в Пещерско – бяха затънали трактори с микробус. Отидохме там, трудно ги открихме, защото имаше много сняг и вятър и трудно се виждаше пътя. Намерихме ги, качиха се при мен – жените в кабината, мъжете в каросерията и ги докарахме в Айтос. Настаниха ги в детската градина. След това отидохме на пътя Айтос- Карнобат. Там влязохме навътре, на място беше и брат ми Николай и едно момче – Станко, те вече бяха почнали да разчистват. Нищо не се виждаше. Имаше един закъсал камион, закачихме го и го извадихме, колоната тръгна. Аз останах от вътрешната страна, Станко - отпред, а Николай малко по-напред от мен. Получи се пак задръстване. Имаше много хора, които си оставиха колите на ръчна спирачка и като я пуснеха – тя замръзнала. Имаше един „Голф“, бяха му замръзнали задните колелета например. Беше голямо задръстване от такива коли. Нямаше откъде да се мине. Имах идея, но нямаше как да се осъществи, защото беше много опасно. Имаше мостове, можеше да се стигне до голяма трагедия. Беше станало вече 4 часа, в 7,20 се съмна, преминахме през колите, през банкета, по нивата и започнахме да отриваме колите. Вятърът беше много силен. Кметът Васил Едрев беше дошъл с пикап с приятели, дърпаха и те. Към 10 часа утихна вятърът и работата започна леко.

Съветите и грешките:

Моят съвет е на основа на практиката от много години. Той е добре познат на хората, които от години работят в Пътното или са заети с тази дейност - след определена скорост на вятъра и снеговалеж се образуват преспи – тогава се затварят пътища! Аз също съм шофьор и знам реакциите на хората, които виждат понякога, че на пръв поглед пътят е чист и казват: „Няма сняг на шосето, а те го затворили“. Тук обаче, при снеговалеж – не става равна снежна покривка, която да изчистим. Тук стават снегонавявания. Трябва да се затварят пътищата! Хората да остават в населените места. Тези хора, които бяха на пътя, като останат в Айтос, Карнобат, или Бургас – ще могат да отидат да се стоплят, да си купят хляб, да пият вода. А така – остават в нищото. Имаше много шофьори със скъпи коли, които като се качват на тях, си мислят, че са като в топлия си дом. В автомобила им също е топло, обличат се, за да изглеждат добре и изведнъж – на пътя ги хваща зимата. Тогава не знаят какво да правят – нямат ръкавици, нямат шапка, нямат елементарни неща. Много хора не знаеха дори къде са им „ушите“ за теглене. Това допълнително усложни ситуацията.

Какво е истинско бедствие?!

И други години са оставали хора в преспите. Служителите на „Гражданска защита“ наистина не спят цяла вечер. Много се тормозят момчетата. Едната им машина МТЛБ се кара в такова положение, че главата на водача е навън изцяло. Един път на едно от момчетата, което беше отишло да вади закъсал автобус от „Керамична фабрика, който търсихме цяла вечер, му замръзна шапката на главата и я поливахме със спирт, за да я свали.

Никой за 24 часа няма да загине на пътя в ситуация като тази, която беше онази нощ край Карнобат. Има тежки ситуации, когато хората наистина бедстват. Спомням си преди години имаше коли, които целите бяха зарити със сняг. Плътно 2 метра сняг, покрил автомобила, хората ги изкарахме през люка. Тогава вече и колата не може да работи на място, защото изгорелите газове влизат обратно в купето. В закъсалите автомобили бяха двама мъже и девет жени. Мъжете бяха изплашени до смърт, а жените бяха по-устойчиви. Докарахме ги тук във фургона да ги стоплим.

От разказа на Радостин Ташев, когото в Айтос познават като Дънака, има много поуки, над които всеки шофьор може да се замисли като тръгва на път посред зима. А иначе той отново с усмивка каза: „Обаждат ми се, ставам и тръгвам. Нали някой трябва да отиде?“