Проф. д-р Христо Бозов, който бургазлии познават като управител на Комплексен онкологичен център и декан на Факултета по обществено здравеопазване и здравни грижи към Университет „Проф. д-р Асен Златаров", е автор на първото „Ръководство по морска медицина” в България. Книгата задължително трябва да присъства на борда на всеки български кораб наред с аптечката, защото буквално може да помогне за спасяването на човешки живот. Съветите за реакции в нея са взаимствани от дългогодишния опит, който проф. Бозов е натрупал на борда на подводница, самолетоносач и работа с водолази и моряци. Преди да се премести в Бургас и да оглави КОЦ, заради отличните си мениджърски качества, проф. Бозов има дълга кариера в сферата на морската медицина, анестезиологията и хипербарната оксигенация. Понастоящем той е и ръководител на Катедрата по анестезиология, морска и интензивна медицина в МБАЛ – Варна, която е към ВМА. Проф. Бозов е заместник - председател на Българското сдружение по Авиационна, морска и космическа медицина.

- Проф. Бозов, за първи път в България от печат излиза „Ръководство по морска медицина”. Какви съвети и указания съдържа книгата и ще ни разкажете ли повече за годините, прекарани сред подводничари и на американски самолетоносач?

- Книгата е плод на моя дългогодишен труд и практика в тази област. Започнах да се занимавам с морска медицина още като лекар във Военноморските сили на Република България. През 1987г. постъпих на работа във ВМС като лекар на подводницата „Слава” и в продължение на няколко години се срещах с проблемите, които възникват със здравето на подводничарите. След това през 1996г. имах щастието да специализирам „Морска медицина” на борда на американския самолетоносач John C. Stennis, където допълнително обогатих своите познания. Същевременно, като човек, който лекуваше всички заболели водолази в България в Клиниката по хипербарна терапия във Военноморската болница, навлязох в детайли в проблемите при тях. И специално за подготовката за водолазни спускания и лечението на водолазните заболявания. През 2003г. имах възможността да специализирам и „Хипербарна оксигенация” във Военната болница „Кралица Астрид” в Брюксел. През този период, вследствие на практиката, която имах по отношение на всички, които подлежаха на лечение, профилактика, диагностика, експертиза в областта на морската медицина, успях да оформя някои свои виждания по отношение на една сравнително нова специалност, за която в момента се борим да се изучава самостоятелно.

- Бургас е морски град, изучава ли се тази дисциплина и тук?

- През 2008г., с подкрепата на ръководството на Медицински университет – Варна и лично на ректора проф. Анелия Клисарова, успяхме да създадем заедно с група колеги възможност за изучаване на „Морска медицина”, като свободноизбираема дисциплина. Впоследствие пренесох това и в Бургас. Тази година преименувахме старата Катедра по рехабилитация към Университет „Проф. д-р Асен Златаров” в Катедра по морска и рехабилитационна медицина. Така даваме възможност не само на бъдещите студенти по медицина, но и на тези по здравни грижи и рехабилитация да се запознават с възможностите за развитие на морската медицина. Целта на Научното дружество по Авиационна, морска и космическа медицина, на което съм зам.-председател, е тази дисциплина да се превърне в отделна специалност. И в тази връзка е и издаването на книгата. Радвам се, че нейни рецензенти станаха бригаден генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS - началник на Военномедицинска академия, проф. д-р Любомир Алексиев, д.м. - председател на Българското сдружение по Авиационна, морска и космическа медицина и доц. д-р инж. Божидар Николов Дяков - ръководител Катедра “Корабоводене, управление на транспорта и опазване чистотата на морските пътища” в Технически университет – гр. Варна.

- За кого е предназначено ръководството и може ли един обикновен моряк, след като го отвори бързо да се приентира как да реагира в случай, че някой на борда е получил инфаркт?

- Това ръководство подпомага всички, които се занимават с морска медицина, не е предназначено само за Военноморските сили и учебните заведения. Написал съм го на по-популярен език, защото то може да служи и за търговския флот. От 10-15 години на тези кораби няма лекари. Затова някои от старшите офицери, обикновено вторият помощник- капитан, изпълнява функциите на медицинско лице. За да почне да изпълнява тези функции, той трябва да участва в 4 вида курсове, с покачваща се тежест на знанията по медицинска подготовка. Като човек, който отдавна се занимава с воденето им, реших, че трябва да напиша книга с алгоритми, по които да се реагират. Например, ако имаме случай на инфаркт, травма, отравяне, удавяне - какво трябва да направят, докъде са техните комптенции и съответно как да подходят към тези, които ще дойдат от брега, за да окажат помощ.

- Кои са най-честите заболявания сред моряците и съответно кои са на-честите инциденти на борда?

- Това са рутинните заболявания, от които и моряците като всички хора страдат. Те са свързани предимно със сърцето - ритъмни нарушения, високо кръвно налягане, инфаркти, заболявания на храносмилателния тракт - гастрити, язва, както и тези на черния дроб. Понякога моряците срещат и психологически трудности, защото 3-4 месеца живеят в затворено общество. Засягам и този аспект. Всички тези неща и справянето с тях са описани в ръководството.

Втората част от патологията на борда на кораба е свързана с различни инциденти. Те особено касаят корабният състав, който се занимава с товаро-разтоварителни работи, бояджийски дейности и ремонти. При тях понякога се случват травми, някой да падне и да си удари главата или да си счупи ръката. Когато извършват бояджийски дейности, влизат в много тесни помешения, където могат да се отровят от боите, с които работят. Има и такива случаи. По отношение на инцидентите в „Ръководство по морска медицина” са описани алгоритмите как трябва да се постъпи.

- Днес светът е много по-отворен и някои хора прекарват на път повече време дори от моряците. Ръководството може ли да помогне и на заклетите пътешественици, които обикалят екзотични кътчета на планетата?

- Да, то би било полезно и за хора, които пътуват, защото в него съм обяснил съвсем подробно какви инфекциозни заболявания се срещат в различните части на света. Примерно в Африка преобладава маларията. Затова обяснявам какви мерки трябва да се вземат срещу нея независимо дали пътуваме по море или не и как да се профилактира развитието на тази болест. В източните части на Азия се срещат много опасни заболявания като денга, жълта треска, холера, които могат да доведат до смърт. В ръководството са описани ваксинациите, които трябва да се извършат още в България.

- Кога ще е премиерата на „Ръководство по морска медицина” и ще достигне ли книгата до библиотеките на университетите и на борда на български кораби?

- Книгата ще бъде представена следващият месец пред бургаската медицинска общественост. Надявам се това да стане в навечерито на 24-ти май. Макар и научен труд, той все пак е една част от това, което се твори в България.

Предвидил съм да изпратя копия от нея не само в Университет „Проф. д-р Асен Златаров” и останалите медицински университети в страната, но и на Морска администрация, за да бъдат разпространени на бордовете на корабите. Книгата ще бъде един ценен наръчник. Надявам се да помогне да се спасят много човешки животи.