Роми биха с камъни охранител в складова база в складова база "Немцов" в бургаския комплекс "Славейков". Нападателите – на възраст 22 и 31 години са криминално проявени. В 11.00 часа в понеделник двамата пренасяли с колело из квартала кабели, за които се предполага, че са задигнали. Гардът им се скарал, но думите му отприщили гнева им. Бандитите грабнали павета и започнали да удрят с тях охранителя по главата и тялото. Пострадалият е получил контузни рани, но животът му е вън от опасност. Нападателите са задържани.
Случаят е регистриран във 2-ро РПУ Бургас в 11 часа в понеделник. По данни на полицията, двамата пренасяли кабели с велосипед в района на складовата база. Между криминално проявените мъже и охранителя възникнало спречкване. Нападателите започнали да го удрят с камъни по главата и тялото.
Охранителят е отведен за преглед в МБАЛ - Бургас и след това освободен за домашно лечение. В следствие на бързите полицейски действия двамата му нападатели са задържани. Става дума за двама мъже от кв. “Победа” - на 22 и 31 години. Работата по документиране на престъплението продължава от служители на Второ Районно управление – Бургас.
2 Коментара
пак в обратен ред, към историята
2016-02-09 15:56:58През цялата си история циганите от всчки възрасти, проникнали в западната половина на континента, са подлагани на жестоки гонения, експулсиране и съпътстващите ги наказания и мъчения - от убийства, каторга до разпъване. С една дума - на тотален геноцид. Средновековните хроникьори списват циганите като най-долни същества, по-скоро животни. Това убеждение в съзнанието на тогашното общество се превръщат по-късно в закони, които остават непроменени дори до средата на XX столетие. Свиканият през 1496, 1497 н 1498 г. в Ландау и Фрибург Райхстаг обявява всички цигани за престъпници, турски шпиони, и приносители на чумата. Обвинени са в грабителство, магьосничество, отвличане на деца. Император Максимилян І наредил те да не бъдат търпяни на германска земя и разрешава избиването им. В Саксония, електорът Георг ІІ издава декрет за смъртно наказание на всеки заловен циганин. През 1721 г. император Фридрих Вилхелм І наредил всеки хванат да бъде обесен. Обесването през ХVІІ век било популярно в чешките земи, Бохемия и на други места. В 1504 г. Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.
В обратен ред
2016-02-09 14:43:06Сори, че не е политкоректно, но мангалът трябва първо да се бие, а после да му се караш, ако има полза от последното. Щеше да е по-разумно охранителят да се обади на 112, да каже че двама крадат в момента, да ги опише (с колелото лесно щяха да ги хванат) и в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ да не отговаря на въпроса на оператора "Роми ли са?" с да! Трябва да каже НЕ, "деца ли са?" (ченгетата не се занимават с деца) - също категорично НЕ. Тогава шансът полицията да се раздвижи и да ги хване ще е доста голям. Без спорове с мангалите - те разбират само от тояга и спиране на помощи, които заделяме от нашите заплати и пенсии.