Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е изпратила уведомения до предприятия от енергоемката индустрия, че поради стари задължения няма да получат полагащите им се безплатни емисионни квоти за 2024 г.

По информация на БНТ в началото на септември изпълняващият длъжността изпълнителен директор на ИАОС Росалина Инджиева е изпратила писма до големи консуматори (циментови, стъкларски и керамични заводи и др.), че няма да получат полагащите им се европейски квоти, въпреки че задълженията, за които става въпрос, са с изтекла 5-годишна давност.

Тези писма са получени дни преди изтичането на законовия краен срок до 30 септември за предаване на емисионни квоти към националния регистър, поддържан от Изпълнителната агенция по околна среда. Безплатните квоти се равняват на общото количество емисии, отделени от инсталациите през предходната година.

Големи предприятия са коментирали пред националната телевизия, че без да им се отпуснат полагащите им се безплатни въглеродни квоти, ще се стигне до фалити на предприятия или спиране на дейността им за неопределено време.

По информация на специализирания правен портал Lex.bg като фактическо основание на отказите за разпределяне на безплатните квоти по партидите на съответните оператори изпълнителният директор посочва "стари и погасени по давност задължения за предаване на квоти от Трета фаза (2013 – 2020 г.) или дори от Втора фаза (2008 – 2012 г.), които променят регистърния статус за съответствие на оператора (от статус „А“ в статус „В“)".

Мария Дерелиева, юрист и докторант по административно право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, че от цитираните по-горе легални дефиниции на емисионните квоти следва, че те представляват специфични, оценими в пари права и всяко волеизявление на административен орган за разпределението/отпускането им или отказ от отпускането им на определено лице (каквито безспорно са разпратените писма от ИАОС), има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.

Нейното мнение е, че подобна административна практика "грубо наруши принципите за правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания, като изненада българските участници в Европейската схема и ги принуди да действат при неизгодни условия, без преимуществото да плануват пазарното си поведение.

Тя дава за пример ситуацията от 2019 г., когато държавата чрез поредица от писма на директор на дирекция от Министерство на енергетиката уведоми отделни електроенергийни производители, че намалява броя им безплатни квоти, като коригира референтната им стойност.

По този начин бяха обезценени инвестициите, извършени от енергийните производители за модернизация на инсталациите им с цел ограничаване на емисиите. Писмата отново бяха издадени непосредствено преди крайния срок – тогава нормативно установеният срок за предаване на квоти беше до 31 април.

Това принуди операторите спешно да закупят квоти на завишени борсови цени под страх от административнонаказателна отговорност по чл. 76 ЗОИК.

Впоследствие Върховният административен съд потвърди нищожността на писмата от 2019 г. като актове, издадени при липса на компетентност и изцяло лишени от материално-правни предпоставки за издаването им.

Производителите, от своя страна, заведоха и спечелиха дела по реда на ЗОДОВ, за да бъдат обезщетени за претърпените от тях имуществени вреди в големи размери.