„Цените на плодовете и зеленчуците не се определят от българските градинари”. Това заяви Ради Радев от Съюза на градинарите в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS.

Той има 40-годишен опит в отглеждането на зеленчуци. „До миналата година, когато на пазара имаше български зеленчуци, цените бяха по-ниски. Тази година, когато излязоха българските зеленчуци, същите тези вносни продукти, които идват от страни, където няма сняг и студ, се повишиха до цените на българските. Кой ги качи, има ли сняг на остров Крит”, запита Радев.


Той припомни, че преди зеленчуците по Коледа и Нова година са били предимно вносни. „Трябва да разграничим какво е българско градинарство и какво значи градинарство в България. Българско градинарство е производство на зеленчуци от български градинари, които преди не са произвеждали в България. Те са работили на места, където има вода, пазар и организация с ясно разпределени дейности. Тогава българските градинари са товарели семена, произведени в България и са започвали да садят градини”, разказа той.

Преди 20 г. е имала стратегия за градинарството и тогава е решено тези производители да получават по 800 куб. м вода на декар, допълни Радев.


Според Мариана Милтенова производството на круши и на всички зеленчуци в България е сринато. „6-7 пъти е намалено производството на круши и спадът в площите”, каза тя.

Тя даде пример, че спадът в производството е заради политиката, която се води към сектора. „През 1998 г. в България са произведени 1,4 млн. тона зеленчуци. През 2020 г. са 368 хил. тона. Разликата е 4,5 пъти по-малко”, заяви Милтенова. „След влизането на България в ЕС т.нар. система за единно плащане на площ доведе до пълен срив в производството на плодове и зеленчуци”, допълни Мариана Милтенова.

Според нея секторът е приоритет в държавната политика само на хартия.