Българските деца са сред най-пристрастените към социалните мрежи в Европа. Световната здравна организация ни поставя на челните места след Румъния и Малта. Това е реална зависимост, като тази към субстанции като алкохол, дрога, цигари, се посочва в данните. Предупреждава се, че пристрастяването може да има сериозни психически и физически последици.

“Нормално е децата да стоят пред устройствата до два часа дневно, но понякога родителите можем да направим компромис, като ги оставим малко повече пред мониторите”, заяви пред Труд news Антоанета Василева от Центъра за безопасен интернет.

“Има две основни неща, които децата правят - да бъдат в профилите си в социалните мрежи и да играят видеоигри. Моите наблюдения са, че повече като време играят игри. Въпросът е, че от една възраст нататък, след като вече сме ги допуснали в социалните мрежи, е не колко време прекарват там от 10-11 години нататък, а какво правят. Ако едно дете играе игра и развива умения, екипност, научава се да преценява ситуации, има бърза реакция - това е добре. Така то се развива. Тогава може да направим изключение и да го оставим да играе малко повече от два часа”, посъветва експертът. “Но ако виждаме, че детето е в ТикТок и единственото, което прави е да воайорства, да скролва и да гледа какво правят другите, това вече е проблем, защото това го прави пасивен потребител. А позитивите на интернет са да си активен, да търсиш информация, да създаваш съдържание, да сравняваш различни неща”, посочи още Василева, като отбеляза, че родителите носят основната вина.

“Пропуск е, че родителите не учат децата как да използват качествено интернет. Често ми казват, че децата знаят повече, разбират всичко, теглят безпроблемно приложения и игри. Да, те го правят, защото са интуитивни, но това не ги прави защитени от проблеми. Българските деца често са подложени на онлайн тормоз, той се сля с училищния. Децата вече не делят тези пространства. Тревожно е, че доста непознати ги атакуват в социалните мрежи, защото те масово са с публични профили”, уточни експертът и посочи като най-голям риск за най-малките деца неподходящото съдържание. “Те обикновено влизат в ютюб, който не е ютюб кидс. А тя е специално създадена за деца, стана достъпна за България след наше настояване. Тревожно е, че вече в 3-4 клас със сигурност имат профили, много често и тайно от родителите”, заключи Василева.